От чертожната дъска до големите инфраструктурни проекти

Какво може да накара една млада и красива жена да избере една от най-сериозните и традиционно мъжки професии – строителното инженерство, и то със специализация в пътното строителство?

„Може би ще прозвучи странно, но винаги съм имала интерес не просто към чертането и рисуването, а към самото изграждане – към това да създадеш нещо реално“, споделя с усмивка Денимира Митева, студентка 4 курс, специализация Пътно строителство към Факултета по транспортно строителство в УАСГ.

„Инфраструктурното строителство е нещо много по-мащабно от строителството на сгради. То не обхваща само едно място, а цели области, свързано е с националната сигурност и развитието на държавата.“

 

Пътят започва още от гимназията

Тя признава, че още от гимназията е била сигурна в избора си. Учи „Строителство и архитектура“, със специализация в транспортното строителство.

„Пътното строителство е много по-специализирано и дава повече възможности за реализация. Кадрите са малко, търсенето е голямо, и още от първите курсове преподаватели и компании търсят студенти за стажове и работа“, обяснява тя.

Първият стаж – първата среща с реалността

Още след първи курс Денимира получава шанс да се включи в реален проект.

„Направих летен стаж в голяма компания – платен, за месец и половина. Работих като помощник-технически ръководител. Видях целия процес – от проектирането и избора на инвеститора, до завършването на обекта. Осъзнах, че строителството не е само бетон и асфалт, а и много икономика, организация и отговорност.“

Предизвикателствата на инженерната професия

На въпроса кои са най-големите трудности, младата студентка не се колебае:

„Първото е самото завършване на университета – техническото образование е трудно, с много математика и точни науки. След това идва преходът към реалната работа. Университетът те подготвя повече за проектиране, отколкото за изпълнение. В началото е шок, но постепенно разбираш, че място има за всички – и за мъже, и за жени.“

Тя е категорична, че жените в строителството вече не са изключение.

„Да, на обекта е по-тежко, но не е задължително да сме с лопатите. Има офисна работа, свързана с производствено-технически отдели, мениджмънт, количествени и стойностни сметки. Всичко това е част от процеса.“

Мечтите се градят от бетон, воля и визия

Попитана къде се вижда след дипломирането, тя без колебание казва:

„В частна компания, занимаваща се с пътно строителство. Не ме привлича държавната администрация – искам да съм на терен, да участвам в реални обекти, в големи инфраструктурни проекти, и в България, и в чужбина.“

А мечтаният проект? Идеята е ясно очертана: „Дунав мост 3 – това би било сбъдната мечта. Или тунелът под Шипка, който е в проектна фаза. А защо не и участие в организацията на метрото – имаме колеги, които вече са технически ръководители там. За мен най-важно е да има развитие, да оставя следа.“