Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е натрупала задължения за над 700 млн. евро през 2024 и 2025 г., което създава сериозни затруднения за финансирането на нови пътни ремонти и инфраструктурни проекти. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков пред журналисти в Пазарджик.

Изявлението беше направено след дискусията „Регионите говорят“, в която участваха кметове от област Пазарджик и представители на държавната администрация. Сред основните теми бяха състоянието на пътната мрежа, финансирането на общините и подготвяните реформи в инфраструктурния сектор.

Сметната палата установява 1,5 млрд. лева неотчетени своевременно разходи и задължения

Сериозните финансови проблеми в АПИ са отразени и в доклад на Сметната палата, публикуван на 2 ноември 2026 г.

Одитът обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. и установява съществени пропуски при финансовото управление, отчитането на разходите и контрола върху изпълнението на договорите.

При одита на годишния финансов отчет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2025 г. са извършени счетоводни корекции за около 1,5 млрд. лева.

Те включват:

• Близо 1,2 млрд. лева за 1017 неодобрени сертификата за извършени дейности по текущ ремонт и поддържане на пътища.

• 312,5 млн. лева неосчетоводени индексации по изпълнени дейности.

• Близо 6,2 млн. лева задължения за лихви.

От Сметната палата уточняват, че счетоводните корекции не пораждат нови задължения. Чрез тях се признават вече възникнали разходи и задължения, включително за дейности, извършени през предходни отчетни периоди.

Одитът показва проблеми с навременното признаване на разходите и със системите за финансов контрол в АПИ.

Натрупаните задължения затрудняват новите пътни ремонти

Според арх. Иван Шишков финансовите задължения от предходните години, съчетани с липсата на достатъчно готови проекти за основни ремонти, са ограничили възможностите за нови възлагания през 2026 г.

Министърът посочи, че средствата за пътна поддръжка през настоящата година са били почти изчерпани още към средата ѝ.

Въпреки финансовите ограничения той увери, че наличният ресурс в бюджета за 2027 г. ще бъде използван максимално ефективно с цел подобряване на състоянието на републиканската пътна мрежа.

Приоритет остава изпълнението на необходимите ремонти и създаването на условия за по-добро планиране на инфраструктурните инвестиции.

Реформа в тол системата и по-строг контрол върху движението

Сред основните промени, които се подготвят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), е преструктурирането на управлението на тол системата.

Предвижда се оптимизиране на административната структура, включително съкращаване на щата, както и по-тясна интеграция между тол системата и информационните системи на Министерството на вътрешните работи, КАТ и Министерството на транспорта.

Целта е да се постигне по-добра координация между институциите, да се повиши ефективността на контрола върху движението и да се осигури по-добра проследимост на приходите от пътни такси.

„Когато обединяваме, правим една обща система, за да има много по-добро качество“, заяви министърът.

Очакванията са интеграцията на системите да подобри административната ефективност и да ограничи дублирането на дейности между отделните институции.

Публично-частното партньорство – нов модел за строителство на магистрали

Друга основна насока в подготвяната реформа е привличането на частни инвеститори за проектиране и изграждане на автомагистрали.

Според арх. Иван Шишков публично-частните партньорства могат да се превърнат във важен инструмент за ускоряване на инфраструктурното строителство в България.

Идеята е държавата да търси нови модели за финансиране и реализация на големи пътни проекти, така че изпълнението им да не зависи изцяло от наличния бюджетен ресурс.

По думите на министъра крайната цел е да бъдат изградени всички планирани автомагистрали в страната.

Подобен подход би изисквал ясно разпределение на отговорностите, рисковете и финансовите ангажименти между държавата и частните партньори.

Финансирането на общините остава приоритет през 2026 и 2027 г.

Министърът подчерта, че подкрепата за общините продължава да бъде сред основните приоритети в бюджетната политика.

Според него финансовият ресурс за 2026 и 2027 г. е балансиран спрямо възможностите на държавата и трябва да бъде насочен към реални инвестиции, които подобряват условията за живот в населените места.

„Когато даваме пари на общините, ние не ги даваме на едни кметове“, подчерта Шишков.

Той обясни, че средствата са предназначени за гражданите и за реализирането на проекти, които подобряват местната инфраструктура и качеството на обществените услуги.

Развитието на общинската пътна, техническа и обществена инфраструктура има съществено значение за икономическата активност и привличането на инвестиции в регионите.

Подготвят се и законодателни промени за развитие на регионите

Паралелно с финансовите мерки МРРБ подготвя и законодателни промени, които да улеснят работата на местните власти и да създадат условия за по-ефективно използване на икономическия потенциал на отделните региони.

Според министъра важна роля в този процес ще имат и промени, свързани със Закона за туризма.

Целта е да бъдат подобрени възможностите за реализиране на инвестиционни проекти, развитие на местната икономика и използване на природните и туристическите ресурси.

Обсъжданите промени са част от по-широката концепция за реформа в управлението на инфраструктурата и регионалното развитие.

Натрупаните задължения на АПИ, необходимостта от модернизиране на тол системата и търсенето на алтернативни източници на финансиране очертават основните предизвикателства пред пътния сектор през 2027 г.

Предстоящите решения ще бъдат от съществено значение както за строителните компании и изпълнителите на инфраструктурни проекти, така и за общините, които разчитат на държавно финансиране за развитието на местната инфраструктура.