Парламентарната комисия по транспорт и съобщения обсъди на второ четене проект на Закон за обществения транспорт, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2026 г. Законопроектът има за цел създаването на цялостна и единна законова рамка за планиране, управление, финансиране и контрол на обществения транспорт в България, както и за защита на правата на пътниците.

Основната идея на законодателната инициатива е изграждането на интегрирана транспортна система, която да свързва различните видове транспорт – железопътен, автомобилен, въздушен и воден. Очаква се чрез по-добра координация между транспортните оператори да се подобри достъпността и свързаността между регионите, включително и в по-малките населени места.

Единна транспортна схема и общ билет за различните видове транспорт

Сред ключовите елементи в законопроекта е създаването на единна национална транспортна схема с координирани разписания между различните видове транспорт. Предвижда се и въвеждането на единен превозен документ, включително в дигитален формат, който да бъде валиден за комбинирано пътуване с различни превозвачи.

Законопроектът включва и създаването на клирингова система, чрез която приходите от продадените билети ще се събират и разпределят автоматично между транспортните оператори според извършената услуга. Това ще позволи използването на един билет при комбинирани пътувания между различни транспортни средства.

Допълнително се предвижда внедряване на интелигентни системи за управление и планиране на транспорта в реално време, които да подобрят координацията между операторите и да повишат ефективността на транспортните услуги.

По-голяма роля на общините и транспорт „по заявка“

В законопроекта е заложена по-сериозна роля на общините при организацията на обществения транспорт. Те ще могат да си сътрудничат помежду си при планирането на транспортните услуги и да въвеждат т.нар. транспорт „по заявка“ в райони, където няма редовни транспортни линии.

Предвиждат се и мерки за подобряване на качеството на транспортните услуги, повишаване на достъпността за хора с увреждания и намаляване на екологичното въздействие на транспорта.

Борба с транспортната бедност

Съществен акцент в новия Закон за обществения транспорт е ограничаването на т.нар. транспортна бедност – ситуация, при която граждани или цели населени места нямат реален достъп до обществен транспорт поради липса на връзки, високи цени или недостатъчно обслужване.

Чрез по-добро планиране, интегриране на транспортните услуги и развитие на нови модели на транспорт законодателната инициатива цели да намали социалната изолация и да осигури по-лесен достъп до работа, образование и здравни услуги.

Спорни текстове и критики от транспортния сектор

Председателят на Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова се обяви против част от текстовете в законопроекта. Тя изрази несъгласие с предвиденото задължително прилагане на колективно трудово договаряне в сектора, като подчерта, че подобна мярка не бива да се налага административно.

Според нея формулировки като „достойни условия на труд“ са твърде общи и могат да създадат неясноти при прилагането на закона. Милтенова отбеляза, че транспортният сектор не бива да бъде единственият, в който подобни изисквания се въвеждат задължително със закон.

Тя подчерта още, че секторът е в тежко финансово състояние заради високите цени на горивата и ограниченото финансиране. По думите ѝ въвеждането на допълнителни изисквания може да доведе до отказ на част от компаниите да извършват обществена услуга, особено в по-малките населени места, където работят малки транспортни фирми.

Позицията на Министерството на транспорта

Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията, защити част от текстовете в законопроекта. Тя заяви, че разпоредбите са формулирани на ниво принципи и имат за цел да гарантират защита на социалните права в сектора.

По отношение на транспортната бедност Стоянова подчерта, че темата трябва да бъде разглеждана своевременно, за да не се задълбочават проблемите в достъпа до обществен транспорт.

От министерството подкрепят и създаването на нови текстове, като посочват, че за първи път се създава цялостна държавна рамка за управление на обществения транспорт. Важен елемент е разработването на национална транспортна схема, базирана на единен модел и информационни системи.

Зарядни станции за електромобили – част от реформата

Служебният министър на иновациите и растежа Ирена Младенова защити предложението за изграждане на минимален брой зарядни станции за електрически превозни средства във всяка община.

Тя подчерта, че мярката е свързана с възможността България да използва средства по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност 437 млн. евро. Финансирането ще бъде осигурено чрез програма „Региони в растеж“ 2021–2027 за големите общини и чрез Социалния план за климата за по-малките населени места.

Политически реакции и дебат в комисията

Халил Летифов от „ДПС – Ново начало“ изрази критики към предложението, като заяви, че подобни текстове ограничават децентрализацията и налагат задължения на общините без достатъчна яснота и без пазарен принцип.

От своя страна Андрей Рунчев от ГЕРБ-СДС заяви, че предложението е внесено в законовия срок и вече е било обсъждано, като подчерта, че развитието на зарядната инфраструктура е национален приоритет. Според него мярката ще улесни гражданите и ще отговори на нарастващото използване на електромобили в страната.

Впоследствие министър Младенова уточни, че текстът е съгласуван с Европейската комисия и е част от по-широк пакет мерки, обсъждан и в предходни законодателни инициативи.

Следващи стъпки по законопроекта

В края на заседанието депутатите решиха техническият екип да обобщи направените предложения и редакции по време на обсъждането. Те ще бъдат нанесени в законопроекта, за да може преди разглеждането му в пленарна зала всички народни представители да се запознаят с актуализирания текст.