1. Начало
  2. На фокус
  3. Още 200 камери следят опасните пътни участъци в България

Още 200 камери следят опасните пътни участъци в България

Агенция „Пътна инфраструктура“ разширява видеонаблюдението на републиканската пътна мрежа с още 200 камери. Новите мерки предвиждат автоматични предупреждения при опасни метеорологични условия, по-бърз обмен на информация между институциите и интегрирано управление на трафика

Още 200 камери следят опасните пътни участъци в България

Още 200 камери са включени в системата за наблюдение на критични пътни участъци и пътната обстановка в България. Мярката е част от модернизацията на системите за управление на трафика на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и усилията за подобряване на безопасността на движението.

Това съобщиха от Министерството на транспорта и съобщенията след координационна среща, проведена на 18 ноември 2026 г. под ръководството на министър Георги Пеев.

В срещата участваха представители на Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, АПИ и Националното тол управление.

Основната цел е подобряване на координацията и обмена на информация между институциите, отговорни за пътната безопасност.

Автоматични предупреждения при снеговалеж, заледяване и намалена видимост

Само за една седмица е увеличен капацитетът на Ситуационния център на АПИ чрез включване на допълнителни служители и осигуряване на техническа свързаност за обмен на данни от системите за видеонаблюдение и мониторинг.

При неблагоприятни условия, включително снеговалеж, заледяване, намалена видимост и хлъзгава настилка, дежурните екипи вече получават автоматизирани известия за потенциално опасни ситуации.

Това позволява по-ранно идентифициране на рисковете и създава предпоставки за по-бърза реакция от отговорните служби.

ploiesti-20-new-trams-contract-2026

Интелигентни транспортни системи за по-добро управление на трафика

Сред основните приоритети е изграждането на интегрирана информационна среда, която да обединява данните от различните системи за наблюдение и управление на движението.

„Трябва да изградим интелигентни транспортни системи и да осигурим тяхната интеграция в единна среда за наблюдение и управление“, заяви министър Георги Пеев.

Интелигентните транспортни системи (ИТС) използват цифрови технологии, сензори, видеонаблюдение и обмен на данни, за да подпомагат управлението на движението и реакцията при пътни инциденти.

Интеграцията на тези системи трябва да улесни взаимодействието между АПИ, тол управлението и институциите, които отговарят за безопасността на движението.

Подготвят се нови правила за координация между институциите

Паралелно с техническата модернизация се работи по актуализиране на постановлението на Министерския съвет от 2019 г., с което е създаден Националният координационен център за безопасност на движението по пътищата.

Експерти от МВР, АПИ и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разработват инструкции, протоколи и процедури за действия при рискови ситуации.

Те трябва да определят по-ясно отговорностите на служителите в координационния център и на екипите на терен, както и реда за обмен на информация.

По-бърза реакция при опасности на пътя

Според министър Георги Пеев подобряването на взаимодействието между институциите е необходимо, за да се съкрати времето за вземане на решения.

„Трябва да съкратим веригата за вземане на решения, така че институциите да реагират максимално бързо и координирано“, подчерта той.

Очаква се напредъкът по съвместните мерки да бъде отчетен в края на ноември 2026 г.

Разширяването на видеонаблюдението и автоматизираният обмен на данни са част от прехода към по-интелигентно управление на пътната инфраструктура в България. Основната цел е по-бързо установяване на опасни ситуации, подобрена координация между институциите и намаляване на рисковете за участниците в движението.

Източник: Министерство на транспорта и съобщенията, 18 ноември 2026 г.