Над 88 млн. евро са инвестирани през последните 20 години в развитието на населените места в пограничните региони между България и Турция по програмата за трансгранично сътрудничество, управлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

С европейско финансиране са реализирани над 280 проекта, насочени към развитие на местната икономика и туризма, опазване на околната среда и подобряване на сигурността по границата. В тях са участвали повече от 600 партньори.

Данните представи в Бургас заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева при откриването на първото заседание на Работната група по програмиране на бъдещата съвместна програма между България и Турция за периода 2028–2034 г.

Подготовката на новата програма вече е в ход

Работата по следващия програмен период е започнала още в началото на 2026 г. Провеждат се консултации със заинтересованите страни и срещи в различни формати, чрез които трябва да бъдат определени основните приоритети за развитието на трансграничния регион.

„Целта бе да определим най-важните приоритети за региона и да чуем реалните нужди и от двете страни на границата, за да намерим правилния баланс между идеите, които искаме да реализираме, и изискванията, които трябва да спазваме“, посочи Георгиева.

В заседанието участваха представители на български и турски институции, Европейската комисия, държавни и неправителствени организации.

Сред тях бяха Сердар Йостюрк – заместник-генерален директор на Генерална дирекция „Финансово сътрудничество и изпълнение на проекти“ към Дирекцията по въпросите на Европейския съюз на Република Турция, и Маргарита Грънчарска-де Мюинк от Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ (DG REGIO) на Европейската комисия.

Какво означава отпадането на правилото „n+3“?

Една от съществените промени през следващия програмен период ще бъде необходимостта проектите да се подготвят и изпълняват в по-кратки срокове.

При досегашното правило „n+3“ държавите разполагат с допълнителен период за усвояване на средствата от европейските фондове. Най-общо, ако определен финансов ресурс е поет като бюджетен ангажимент през година „n“, съответните разходи трябва да бъдат реализирани и отчетени в рамките на следващите три години. Ако това не се случи в определения срок, неусвоената част от средствата може да бъде загубена.

На практика механизмът дава повече време между предоставянето на европейския ресурс и окончателното му усвояване и отчитане.

Според заместник-регионалния министър през следващия програмен период вече няма да може да се разчита на този времеви буфер. Това означава, че бенефициентите ще трябва по-бързо да подготвят проектите, да провеждат необходимите процедури, да изпълняват инвестициите и да отчитат разходите.

Промяната ще изисква и по-бърза работа от управляващите и националните институции, тъй като забавяне на отделните етапи може да увеличи риска част от наличния европейски ресурс да не бъде усвоен навреме.

Очаква се едновременно с това да се засили конкуренцията между различните европейски програми, което допълнително увеличава значението на предварителната подготовка на бъдещите проекти.

Новите приоритети ще отчитат рисковете и възможностите пред регионите

При определянето на стратегическите направления за периода 2028–2034 г. ще бъдат анализирани не само местните потребности и амбиции, но и основните рискове, тенденции и възможности за развитие.

Целта е да бъде изградена програмна рамка, която позволява по-бързо изпълнение на проектите, но едновременно с това може да се адаптира към променящите се икономически, социални и регионални условия.

Опитът от реализираните досега над 280 проекта ще бъде използван при определянето на новите приоритети.

Програмата трябва да бъде представена пред ЕК до края на 2027 г.

Амбицията на МРРБ е подготовката на новата програма да приключи и документът да бъде представен на Европейската комисия до края на 2027 г.

„Вярвам, че това е напълно постижимо и същевременно ще ни подготви за работния процес през следващите седем години“, заяви Десислава Георгиева.

Новата програма ще определи основните направления за европейско финансиране на трансграничното сътрудничество между България и Турция през периода 2028–2034 г.