Мащабна реформа в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) предвижда намаляване на общата численост на персонала с 613 щатни бройки – от 2411 на 1798. Промените са заложени в проект на нов Устройствен правилник на агенцията, публикуван от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за обществено обсъждане.

Основната цел е оптимизиране на административната структура, премахване на дублиращи се функции и повишаване на ефективността при управлението и поддържането на републиканската пътна мрежа.

Автоматизираният контрол ще замени част от проверките на терен

Една от най-съществените промени засяга Националното тол управление (НТУ), където се предвижда съкращаване на общо 505 щатни бройки, включително 105 незаети позиции.

Най-голямото намаление е планирано в отдел „Контрол и правоприлагане“, където ще бъдат редуцирани 470 щатни бройки.

Реформата е свързана с разширяването на автоматизираните системи за контрол на превозните средства, включително технологиите за измерване на теглото в движение (Weigh-In-Motion). Те позволяват денонощно електронно наблюдение и установяване на нарушения без необходимост от постоянен физически контрол.

Според мотивите към проекта цифровизацията ще подобри събираемостта на тол таксите и винетките, ще ограничи възможностите за корупционни практики и ще намали административните разходи.

След преструктурирането Националното тол управление се предвижда да разполага с 377 щатни бройки. Физическите проверки няма да бъдат напълно премахнати, а ще бъдат съсредоточени в рискови участъци и ключови контролни точки.

От 16 на 12 дирекции в централната администрация

Предложеният нов правилник предвижда намаляване на броя на дирекциите в централната администрация на АПИ от 16 на 12.

Общата администрация ще включва четири дирекции вместо досегашните шест, а специализираната – осем вместо десет.

Анализът на действащата структура показва, че през 2025 г. броят на дирекциите е увеличен от 12 на 16, без това да е било обосновано със съществени нови законови функции на агенцията.

Новата организация цели по-добра координация между звената, по-ефективно управление на инвестиционните проекти и по-ясно разпределение на отговорностите.

Предвижда се и засилване на капацитета за управление на стратегически инфраструктурни проекти, транспортна свързаност, концесии и дигитални системи.

Запазват се всички 27 областни пътни управления

Промени се предвиждат и в областните пътни управления. Всички 27 структури ще продължат да функционират, като запазват основните си правомощия.

Числеността на персонала обаче ще бъде намалена с 89 щатни бройки – от 1080 на 991.

В рамките на реформата се предвижда по-широко използване на географски информационни системи (ГИС) и цифрови инструменти за управление на пътните активи. Данните за състоянието на пътната мрежа, трафика и пътнотранспортните произшествия ще подпомагат планирането и приоритизирането на ремонтните дейности.

Институтът по пътища и мостове ще развива научна и приложна дейност

Промените обхващат и Института по пътища и мостове, който ще получи възможност за по-активно сътрудничество с български и чуждестранни университети, научни институти и международни специалисти.

Целта е институтът да се развие като център за компетентност, внедряване на нови технологии и обучение на специалисти за нуждите на АПИ, проектантските и строителните компании.

Акцент ще бъде поставен върху иновативните инженерни решения, качеството на пътното строителство, безопасността и устойчивото поддържане на инфраструктурата.

Очаква се 10% намаление на разходите за персонал

Според финансовата обосновка на проекта преструктурирането трябва да доведе до намаляване на разходите за персонал с 10% по бюджета на МРРБ, съответно АПИ.

Предложенията са част от по-широка реорганизация, насочена към цифровизация на контролните дейности, оптимизиране на административните процеси и по-ефективно използване на публичните средства.

Проектът е публикуван за обществено обсъждане от 2 ноември до 2 декември 2026 г. Заинтересованите организации, представители на бизнеса и гражданите могат да изпращат предложения и становища чрез Портала за обществени консултации.