Вероника Марков е инженер със специалност пречистване на води и инженерна екология. Тя участва в панела, посветен на реформите в управлението на отпадъците, в качеството си на експерт по биоразградимите отпадъци и наблюдател на процесите в сектора по време на националната среща на местните власти.

Въпрос:

По време на дискусията за реформата в управлението на отпадъците направихте интересен коментар. Какво беше той и какво представлява Вашето мнение?

Моят коментар беше провокиран от нещо, което ми направи силно впечатление в изказването на Министерството на околната среда и водите. Те посочиха, че от страна на общините се наблюдава изключително слаб интерес към програмата за разделно събиране на биоразградимите отпадъци и изграждането на инсталации за тяхното рециклиране чрез компостиране.

Също така силно ме впечатли тенденцията да се прекратяват този тип програми и средствата да бъдат пренасочвани към други дейности, свързани с отпадъците.

Г-н Видьо Видев направи важен коментар: когато биоразградимите отпадъци попаднат в общия смесен поток или дори в отделно събраните отпадъци от опаковки, те компрометират цялата фракция и я правят негодна за оползотворяване. Той подчерта значението на това биоразградимите отпадъци да се събират разделно.

Аз разширих темата, защото освен от гледна точка на оползотворяващите компании, проблемът има и екологична страна. Попаднали на депо, биоразградимите отпадъци са „активна“ фракция, която носи сериозни екологични рискове. Смятам, че разделното събиране е ключов инструмент в ръцете на местната власт. Докато при опаковките ангажиментите са разпределени, то биоразградимите отпадъци от домакинствата са изцяло в отговорността на общините.

Това дава възможност за стимулиране на населението – включително в контекста на принципа „Замърсителят плаща“. Хората се страхуват, че ще плащат повече, но всъщност ще плащат за сивите контейнери – за онова, което не е разделено.

Последната програма финансира не само контейнери, но и контролирано събиране и софтуер за проследяване, което може да донесе и данъчни облекчения или други стимули за гражданите.

Разлика между предишни и нови програми

Беше коментирано, че съществуващите инсталации в България са изградени, но не достигат своя капацитет или са преоразмерени. Причината е, че:

• няма интерес за кандидатстване,

• населението не изхвърля разделно,

• общините не използват програмите ефективно.

Важно е да отбележа, че старите програми обхващаха основно зелените отпадъци. Новата програма вече включва хранителните отпадъци от домакинствата и финансира самото разделно събиране.

Как биоразградимите отпадъци могат да станат ресурс?

Тук е нужно по-широко разбиране как този отпадък да стане ресурс, а не бреме. Общините могат да го компостират, но често липсва възможност за предаване на реална стойност на крайния продукт.

Работя заедно с партньори и технологии от Западна Европа и често давам пример с Австрия, където компостът е „черното злато“. Там земеделците са оператори на тези инсталации. Налице е политика, която включва заинтересована страна – земеделието – в производството и използването на компоста.

Компостът има огромни ползи. Земеделието е отворена система, в която чрез продукцията се изнасят хранителни вещества. Компостът връща тази органика обратно в почвата. Той представлява дълговерижно хумусно вещество с високо съдържание на въглерод. Една единица въглерод задържа осем пъти повече вода.

Така почвата става по-способна да задържа влага за по-дълъг период — нещо изключително важно в контекста на сушата и липсата на вода за напояване, но и при поройните дъждове, които причиняват ерозия.

Това е тема, която изисква мост между общините и сектора на земеделието.

Въпрос:

Има ли в Австрия свързаност между отговорните звена – тези, които управляват отпадъците, компостирането и земеделските оператори?

Да. Там частните компании, които оперират инсталациите за компостиране на разделно събран отпадък, всъщност са земеделците. Много от тях имат договори с общините за приемане на биоразградимите отпадъци.

Общината плаща за услугата, а хората могат дори сами да закарат отпадъците си. В по-малките общини има проста система: всеки, който донесе отпадък, се записва в специална папка, и на база на количеството общината заплаща на земеделеца.

Земеделецът има свои оперативни разходи, за да превърне отпадъка в продукт, но:

• това е бизнес модел с общината,

• а компостът служи за обогатяване на собствените му земи или се продава на други земеделци.