С прилагането на иновативни решения освен, че правим дейността на местните администрации по-ефективна и адаптивна, но и предоставяме механизъм за вземане на по-информирани решения, на база реални данни. Затова внедряването на AI и цифровизацията са инструменти, с които общините могат да отговорят на нуждите на гражданите си, заяви Яна Дочева, ръководител на екип „Стратегическо развитие на общините“ в НСОРБ и модератор на информационен форум, посветен на темата за внедряване на цифрови двойници на градовете .

Събитието се проведе в хибриден формат, като част от програмата на съвместното заседание на Постоянните комисии на НСОРБ по „Стратегическо развитие на местното самоуправление“ и по „Дигитална и иновативна администрация“. Повече за заседанието вижте:https://www.namrb.org/bg/aktualno/provede-se-savmestno-zasedanie-na-postoyannite-komisii-po-inovativna-administratsiya-i-po-strategitchesko-razvitie-na-mestnoto-samoupravlenie-kam-nsorb-16090 

Целта на събитието бе да информира представителите на местните власти за цифровите двойници и да предостави механизми за внедряване на иновативното решение в общините. Участниците се запознаха с начините за оценка на цифровата зрялост на администрациите, както и възможностите за финансиране на различни цифрови решения за общините. 

Като член на Мрежата на интелигентните общности/Smart Community Network, НСОРБ организира информационното събитие, за да запознае представителите на местните власти с дейността на Мрежата, да предостави повече информация по темата за градските цифрови двойници и за пътните карти за внедряване на иновативното решение в общините. Предстои да се проведат и по-задълбочени онлайн обучения по посочените теми.

 

Smart Community Network е инициатива на Европейската комисия и има за цел да създаде мрежа от местни и регионални власти, които чрез технологични решения следва да подобрят качеството на живота и условията за развитие на бизнеса. Тези дейности следва да подкрепят и зеления и цифров преход.

 

Концепциите за цифровите градски двойници и пространствата за данни представи проф. Десислава Петрова-Антонова от Институт GATE, СУ „Св. Климент Охридски“. Цифровият двойник свързва реалния и виртуалния град чрез непрекъснато събиране на данни в реално време от налични сензори, устройства и системи в града, интегрирайки ги с данни, описващи градската инфраструктура. Данните се използват за изследване и симулиране на различни процеси и явления във виртуалния град, с което се проверява как тяхното протичане би променило реалността около нас. Полученото ново знание се използва за вземане на информирани решения за оптимизиране на градските процеси и подобряване на качеството на живот на гражданите. Създаването на цифровия двойник е съпроводено с изграждането на 3D семантичен модел на града, представящ геометрията на обектите в него – сгради, пътна инфраструктура, зелени площи, релеф. 

Дигиталният двойник е необходим за работата на всеки екип в администрацията за бързото решаване на ежедневни казуси, заяви заместник-кметът на Столична община Иван Гойчев, който сподели опита на Общината с внедряването на иновацията. 

ЕС вижда цифровите близнаци като ключови технологии, които могат да помогнат на градовете да подобрят енергийната си ефективност, да адаптират обществото към изменението на климата и да се превърнат в устойчиви градски центрове, коментира координаторът на Living-in.EU Габриела Русева и даде пример с проекти от ервропейски градове - «Суперблоковете» на Барселона, проект ДУЕТ, изчисляващ трафика при затварянето на улици, във Фландрия, проект RUGGEDISED в Ротердам за интелигентно управление и интегриране на енергийни системи.

 

Мрежата на европейските градове Еurocities работи за подобряване на качеството на живот и благосъстоянието на всички общности. Тя предоставя платформа за споделяне на знания и идеи, изследване на общи предизвикателства и разработване на иновативни решения. Към юни 2024 г. в EuroCities членуват над 200 големи градове, които представляват над 150 млн. души от 38 страни от и извън Европейския съюз. София, Варна и Бургас за членове от българска страна, като столицата ни е и член на Изпълнителния комитет на мрежата.

 

Когато разработвахме Стратегията за интелигентна трансформация на Община Бургас поставихме фокус върху ролята на технологиите, важните инвестиции в бъдещето, както и идентифицирането на партньорските страни. Беше важно да си отговорим къде искаме да стигнем, каза заместник-кметът на Бургас Весна Балтина. Тя заяви, че от десет години Общината целенасочено събира различни данни чрез разнообразни системи. Те са помогнали Бургас да стане по-прозрачна община с по-ангажирана общност и по-ефективно използване на ресурсите. 

Интерактивният инструмент LORDIMAS, подкрепящ местните и регионални власти да разберат къде се намират в техния път към цифрова трансформация, представи Игнасио Гарсия Вега, старши консултант по иновации и изследвания към Serendipity. LORDIMAS е инструмент за самооценка на дигиталната зрялост, предназначен за местни и регионални власти от целия ЕС. Той се използва за годишно наблюдение, за да се види как отделните власти и Европа като цяло се трансформират с течение на времето. Подробните данни за тенденциите в дигиталния преход на място позволяват на местните и регионалните власти да вземат информирани политически решения, за да подобрят позициите си и да предоставят по-добри услуги на своите граждани. Община Бургас е първата община възползвала се от възможностите на инструмента, както и от подкрепата на Бюрото за помощ, за разработване на детайлна пътна карта с мерки за цифрова трансформация. Весна Балтина сподели за позитивния опит на общината и насърчи и други да се възползват от възможността. 

 

Инструментът е разработен по Програма ЕСПОН, в сътрудничество с Европейския комитет на регионите, Европейската комисия, както и членовете на Living-in.EU и консорциума Go Li.EU. LORDIMAS е изграден около 7 теми: публично управление (Governance), дизайн на услуги (Service Design), управление на данни (Data Management), оперативна съвместимост (Interoperability), предоставяне на услуги (Service Delivery), технологии (Technology) и работа в мрежа (Networking). Всяка тема се състои от 4–8 задължителни въпроса и няколко незадължителни въпроса. Освен това публичните администрации могат да използват инструмента, за да популяризират своите най-добри практики и да се учат от успешните истории на други. Въз основа на входящите данни се изчислява оценка за цифрова зрялост по всяка тема. В допълнение, въз основа на средния резултат по всички теми, се изчислява общ резултат за цифрова зрялост на публичната администрация.

В заключителния панел на информационното събитие, посветено на възможностите за финансиране на цифрови и иновативни решения в общините, присъстващите обсъдиха с националния представител в ЕК по програма „Цифрова Европа“ Ели Канева, ГД Съобщителни мрежи, съдържание и технологии на Европейска комисия Светлогор Киров и директорът на дирекция „Развитие, зелено финансиране и комуникации“ във Фонд ФЛАГ Ива Петкова.