Градските елементи, които провокират, често са онези, които променят начина, по който възприемаме средата около нас. Пример за това в Добрич е новата входна композиция в централната част, наречена „Треви“. През последните дни тя стана обект на оживени дискусии и полярни мнения – от саркастични коментари до пълно неодобрение.

Какво представляват „Тревите“?

Инсталацията включва огънати червени осветителни стълбове с различна височина, изработени от лят алуминий и снабдени с вградени LED светлини. Проектът предвижда и озеленяване, мозаечни кубчета за сядане, както и зона за преминаване на автомобили със специален режим.

Идеята зад проекта

„Тревите“ са избрани чрез конкурс, организиран от Община Добрич. Концепцията е вдъхновена от добруджанските полета и тревите, развявани от вятъра. Червеният цвят е умишлен контраст, целящ да осигури разпознаваемост – ключов фактор в създаването на градска идентичност.

Защо подобни намеси са важни

Визуалните акценти в градската среда често предизвикват спорове, особено когато се различават от познатото. Но именно те правят съвременните градове разпознаваеми. В случая с Добрич, „Тревите“ са част от по-мащабна концепция за обновяване на централната зона и въвеждане на елементи на градското изкуство (public art) – пространства за срещи, диалог и нови визуални преживявания.

Международен контекст

Подобни проекти се срещат в редица европейски градове. Те не са копие, а част от утвърдена практика за интегриране на функционалност, символика и характер в публичната среда.

Защо реакциите са толкова остри

Публичният дебат е здравословен знак, че хората обръщат внимание на заобикалящата ги среда. Но в случая е важно да се знае, че инсталацията все още не е завършена – предстои добавяне на елементи, които ще оформят окончателния ѝ облик.

Често недоволството към нови проекти се дължи на липса на информация или на отсъствие на споделен градски вкус. Иронията и критиката са добре дошли, но когато се основават на информирано мнение.

Нашият прочит

„Тревите“ са провокация – и това е напълно нормално. Визуално разпознаваемите, дори ексцентрични обекти могат да се превърнат в маркери на градската култура. Те не са само украса, а средство за създаване на идентичност и за провокиране на интерес към мястото.

Качествената градска естетика рядко се гради на универсално одобрение. Тя изисква последователност, контекст и завършеност.
Градската среда е обща отговорност – и колкото повече говорим за нея, толкова по-жива и значима става тя.