Сливен е най-голямата по площ община в България. В административните ѝ граници влизат град Сливен и 44 села. Разположена е в подножието на южните склонове на Сливенската планина, с която започва Източна Стара планина. Общото население е около 120 хиляди души, като около 80 хиляди живеят в града. Общината впечатлява не само с природни дадености, но и с индустриално развитие и устойчива визия за бъдещето. Местната власт активно работи по устройствени планове, иновативни проекти и зелени политики. 

В интервю за „АГРО ТВ“ Камен Костов, заместник-кмет по общинска собственост и устройство на територията, разказва как Сливен се развива, какви предизвикателства преодолява и какви възможности се откриват пред хората в града и селата. 

По думите на зам.-кмет Костов, Сливен се радва на щедри природни дадености – планини, минерални извори и природен парк „Сините камъни“, който обхваща над 11 000 хектара. Богатото етническо разнообразие също е сред ценностите на общината. 

„Планината е наш парк – на пет минути сме от нея. Даунхил спортът се развива все повече, ремонтирахме въжената линия до местността Карандила, с което осигурихме достъп до планината по екологичен начин“, разказва Костов. 

Общината има дълга история в текстилната индустрия и активно развива втората по големина индустриална зона в България, с площ от 450 декара. 

„Очакваме това да промени икономическия облик на целия регион. Работим по много проекти – обновяване на градския транспорт с електрически тролейбуси, изграждане на „зелен коридор“ – улица, която свързва два големи парка, с масирано озеленяване и иновации в устойчивата градска среда.“

Сливен беше отличен като „зелена община“ за политиките си в градската мобилност. Повишава се и интересът към фотоволтаичните инсталации – не само от индустрията, но и от общината. 

„Обмисляме изграждането на собствени фотоволтаични централи. Водим разговори дали сами да ги реализираме или да ги дадем на инвеститори. Общината притежава над 500 сгради, които се нуждаят от поддръжка и енергийна ефективност“, споделя Камен Костов. 

Водоснабдяването остава сериозно предизвикателство. Сливен излиза от тежък етап на изпълнение на „водния цикъл“, с подмяна на остарялата инфраструктура. 

„Работим по проекти за рехабилитация на осветлението на 11 булеварда, изграждане на нов парк, спортна зала и нова пожарна. Искаме да създадем още едно зелено и модерно пространство за града.“ 

Силно развито е и земеделието – праскови, зеленчуци, животновъдство. Но тук възниква парадокс. 

„Ние не сме определени като селска община, въпреки че имаме 44 села. Това ни лишава от възможността да кандидатстваме по Програмата за развитие на селските райони. Това е огромен пропуск за нас, защото потенциалът ни е значителен“, обяснява заместник-кметът. 

Той самият е пример – завършил психология и социални дейности в СУ „Св. Климент Охридски“, асистент по проекти в Института по социални дейности и практики, семеен, баща на две деца и пчелар с 15-годишен опит. 

„Грижим се за около 260 пчелни семейства. Това е семеен проект, сертифицирани сме биологично. Пчелите носят не само мед, но са безценни за опрашването и биоразнообразието.“ 

Пчеларството обаче е в трудна ситуация. 

„Има разнообразие от предизвикателства – паразити, климатични условия, икономически затруднения. Все по-трудно е човек да се издържа само с тази дейност. Надявам се секторът да получи повече подкрепа – нашият мед е качествен и заслужава пазари.“ 

Разговорът завършва с покана: 

„Заповядайте в Сливен! Можете да се качите с лифта до Карандила, да разгледате обновените ни музеи, да се насладите на зеленината, историята и спокойствието.“