Общините се подготвят за новия програмен период: Какви промени очакват Кохезионната политика след 2028 г.
Българските общини трябва да започнат подготовката си още сега за следващия програмен период на Европейския съюз, като поставят акцент върху стратегическото планиране, партньорствата и административния капацитет
Това беше основният извод от пленарния панел „Европейски и национален контекст за устойчиво градско развитие“, проведен в рамките на първото национално събитие за изграждане на капацитет по European Urban Initiative (EUI).
Форумът беше организиран от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в партньорство с Постоянния секретариат на European Urban Initiative и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В него участваха представители на българските общини, които са допустими бенефициенти по програмата.
Акцент върху подготовката за периода след 2027 година
По време на дискусията експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Европейската комисия и Световната банка анализираха резултатите от настоящия програмен период и очертаха основните предизвикателства пред местните власти след 2027 година.
Севдалина Войнова от Асоциацията за развитие на София подчерта, че основната цел на инициативата е да подпомогне общините при подготовката за новия програмен период чрез по-добро стратегическо планиране, ефективно изпълнение на стратегиите за устойчиво градско развитие и по-широко използване на европейските финансови инструменти.
Интегрираните териториални инвестиции вече дават ценни уроци
Началникът на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ в МРРБ Ивайло Стоянов посочи, че настоящият програмен период е наложил въвеждането на редица нови механизми, сред които интегрираните териториални инвестиции (ИТИ), Фондът за справедлив преход и новите инструменти за териториално планиране.
По думите му интегрираният подход е доказал своята ефективност, но практическото му приложение показва необходимост от по-ранна методическа подкрепа, по-силно стратегическо приоритизиране, опростяване на административните процедури и по-добра координация между институциите.
Стоянов призова общините още отсега да разработват проектните си идеи паралелно със стратегическите документи, да изграждат устойчиви партньорства и да комбинират инфраструктурни проекти с мерки за развитие на човешкия капитал и публичните услуги.
Европейската комисия предлага по-гъвкава Кохезионна политика
Йорг Лакенбауер от Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия представи предложенията за новата Многогодишна финансова рамка за периода 2028–2034 г.
Сред основните промени е обединяването на настоящите програми в единен Национален и регионален партньорски план за всяка държава членка. Новият модел цели намаляване на административната тежест, по-добра координация на инвестициите и по-голяма гъвкавост при финансирането.
Предвижда се и по-силен фокус върху реалните резултати, като европейските средства ще бъдат обвързвани с изпълнението на конкретни цели и индикатори, а не само с направените разходи.
В същото време ще бъдат запазени основните принципи на Кохезионната политика – партньорството, споделеното управление и териториалният подход, като за първи път се предвижда самостоятелна цел за укрепване на административния капацитет на публичните институции.
Световната банка: Интегрираният подход трябва да се превърне в устойчив модел
Фуад Малкауи от Световната банка представи резултатите от двугодишната техническа помощ за България, реализирана съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и над 120 български общини.
Според него първите покани за интегрирани териториални инвестиции вече са довели до повишаване на административния капацитет, по-добро структуриране на инвестициите и по-ясен тематичен фокус.
Сред шестте основни извода от досегашното прилагане на ИТИ са необходимостта от по-силна стратегическа рамка, по-ефективен механизъм за изпълнение, по-прецизно насочване на инвестициите, устойчиво развитие на административния капацитет и изграждане на реални партньорства между институциите.
В заключение беше подчертано, че България вече разполага със стабилна основа за развитие на интегрирания териториален подход, който следва да се утвърди като дългосрочен модел за управление на регионалното развитие, а не само като инструмент за европейско финансиране.
Министър Коритарова: Над 80% от подадените заявления са с реално подписани споразумения по Инвестиционната програма за общински проекти
Вече са извършени авансови и междинни плащания за над 240 млн. лв.
Три проекта по Европейската градска инициатива търсят свои трансферни партньори
Трансферните партньори получават специален фиксиран бюджет (EUR 120 000 ЕФРР еднократна сума) и съфинансиране (EUR 30 000; собствен принос)
Дебат на градовете
Васил Терзиев: Трябва да започнем да се чувстваме като отговорни домакини на София