- Какво очакват общините след приемане на еврото?

Ние сме публични органи, които трябва да приложим действащото законодателство. Това задача, която е свързана с трансформирането на нашите информационни системи най-вече, тъй като общините имат много информационни системи, които трябва да бъдат пренастроени да работят в евро. Ще подкрепим, разбира се, държавата в комуникационната кампания, тъй като ние сме на място, на терен, във всяко село има кметски наместник, на който хората имат доверие. Като макро ефект, разбира се, очакваме, че икономическите позитиви, които ще има за държавата след влизането в един европейски валутен съюз ще бъдат позитивни и за общинските бюджети.

- Как бихте коментирали автономията на местните бюджети?

Именно това е един от ефектите, които се надяваме да дойде за общините след членството ни в еврозоната, тъй като в България общинските бюджети са изключително централизирани и изцяло зависим от субсидиите, които ни предоставя централния бюджет.

През 2025 година това са 80%. Тоест финансовата свобода на общините е само 20%. Това не е така в другите държави членки нито на Европейския съюз, нито на еврозоната, нито на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която също се стремим. Препоръките в докладите и на комисията, и на ОИСР към българската държава са именно да осигури по-голяма финансова автономия на местните власти за провеждане на самостоятелни политики. Това става чрез преотстъпване на част от националните данаци да остават в бюджетите на общините, като например данък общ доход.

И ние, всъщност, очакваме като ефект от членството ни в еврозоната тази дългогодишна задача, по която работи НСОРБ най-после да бъде решена.