GATE Institute се утвърждава като едно от местата в България, където науката и технологиите реално срещат практиката – с разработки и решения, които помагат на бизнеса, институциите и общините да бъдат по-ефективни и по-дигитални.

На 20 май 2026 иновативният Институт отвори врати за „Ден на GATE“, а сред акцентите в програмата е панелът на урбаниста Калоян Карамитов, посветен на предизвикателствата и възможностите пред дигитализацията на общините:

- Разкажете за събитието.

Събитието днес е част от един проект наречен Innovation Amp част от Европейския цифров информационен хъб, в което се старем да предоставяме цифрови услуги в помощ към българските общини, като за момента това което предоставяме е изследване на технологичната зрялост на някои общини, което означава един доста задълбочен анализ по различни критерии и параметри за това дали една община е дигитализирала своите данни, своите услуги, процеси и какво може да се направи, което включва и разбира се как хората употребяват по-нови инструменти и дали те могат лесно да направят този преход. Като целия този анализ впоследствие вече преминава към конкретни препоръки, които съответните общини да заложат в своите стратегически документи и в програмите така, че да минат този преход малко по-структурирано и по-систематично като процес.

- Как развивате услугите си?

Това, което допълнително правим е да предоставим обучение по част от тези процеси, които са необходими - било то за внедряване на някои решения на изкуствения интелект, работа с данни, обработката или използване на данните за правенето на политики за града и вземането на решения. Така, че нашият опит, който сме натрупали през последните 4 - 6 години се стремим да го предадем към общините, които имат нужда от анализ какво се случва на техните територии и вземане на съответните решения. Т.е използавето на данните по най-добрия и смислен начин, за да имат по-добра ефективност. 

- Какви са предизвикателствата пред общините, които срещат по отношение на дигитализацията?

Предизвикателствата са различни в зависимост от т.нар. технологична зрялост. По-често големите градове са с една стъпка по-напред, но не винаги. Има по-малки градове и общини, които успяват бързо да наваксат защото ако са малък екип и се сработят, и с правилните експерти привлечени тогава може по-бързо да се постигне някакъв прогрес. Като най-честите предизвикателства са свързани със събирането на информацията и нейната фрагментираност. Доста често има информация, която се намира под един или друг формат в тази община, но е в някой отдел който не комуникира с другия и общо взето има налична информация някъде в общината,  но не винаги е ясно къде точно. Това е учудващо за нас и е доста срещан проблем т.е липса на хомогенна информационна инфраструктура, която на първо място да дава видимост и да има каталог от данни с информация, които да са налични там. 

Друго предизвикателство за което се замислям за работа с дигитализацията е вече степента на доверие между отделните организации, защото често има така едно чувство ти да си собственик на данните и не искаш да ги откриеш, защото поради една или друга причина не искаш да има видимост, не искаш да има прозрачност. Всъщност това е ролята на общините да дадат пример, че отворените данни са стъпка напред към по-правилни и ефективни политики. Така, че това недоверие между организациите има нужда също да се изчисти. Всъщност нашият Институт работим немалко в тази посока. Една от концепциите, които ползваме изследваме и сме припознали като идея при нас е т. нар. пространства за данни, които в своята същност именно отварят една екосистема и целта е създадат система от организации, които имат доверие помежду си и са отворени да споделят тези данни. 

- Какви проекти реализирате от Института съвместно със Столична община?

Със Столична община имаме доста взаимодействия. Ние сме базирани в София. Имаме инсталирани над 100 сензора в район Лозенец, чрез които събираме данни за градската среда. Събираме данни за шума, за качеството на атмосферния въздух. Събираме данни за броя пешеходци, които преминават до интересни локации близо до паркове, за да знаем все пак потока от хора около тези места. Имаме инсталирани 6 сензора правещи една лидар станция на кръстовището Черни връх и Хенрих Ибсен, което е най-натовареното кръстовище в града и чрез лидарите ние успяваме да проследим какви видове превозни средства преминават, включително дали има пешеходци, велосипедисти , мотористи там, за да можем да добием една пълна картина на самото кръстовище, за потоците, които преминават. Успяхме да направим модел на това кръстовище. Видяхме, че ако се оформи по по-различен начин може да се позволи по-добър пътникопоток и по-малко време хората да чакат там. Това е един пример.

Друг пример е свързан с концепцията за 15-минутния град, която е урбанистична концепция, в която е в един добър град би трябвало всяка жилищна сграда да има на 15 минути от нея пеша детска градина, училище, парк, търговска зона и това означава, че града и квартала е достатъчно мултифункционален, за да можеш ти около твоето жилище да си набавиш основните ежедневни нужди без да се налага използването на автомобил и създаването на трафик.

Този анализ го предоставяме на общината, за да може тя вече да предприеме съответните мерки било то в Стратегическите програми или капиталовата. Надяваме се тези анализи да са от полза, за насочване на инвестициите към съответната територия по най-добрия и смислен начин за всеки квартал.

Друга колаборация например е с Център за градска мобилност, където участваме в един проект наречен DeployEMDS,  където заедно с тях трябва да се разработи маршутизатор който включва градския транспорт плюс микро мобилност т.е устойчивите форми на транспорт.

Точно този пример не е пуснат още така, че се работи по него. Очакваме да има интерес защото именно при разговори с граждани в работни групи които сме правили сме чували, че липсата на такава интеграция между градския транспорт и мокромобилността е една от причините да не се използват. Разбира се това да се валидира на място като винаги е добре да има още една опция. Така, че се надяваме съвсем скоро да може да се валидира този маршрутизатор. 

- Мислите ли за проекти за други общини и какво мислите за тяхната степен на подготовка чисто технологична към такъв тип проект?

Мислим за работа с други общини. Имали сме разговори и с други включително с Пловдив, Бургас, Габрово, Благоевград. Наша цел е да излезнем и извън София. Разбира се тук има добър старт, поради огромната база данни която общината има. Това дава едно силно начало, но чиято база ние успяхме да стъпим и надградим - било то с аналитични модели, с модели за предвиждания на определено развитие и това ни позволи да натрупаме този опит за работа с градски данни. Като за пример в Габрово видяхме, че наистина до голяма степен данните им са цифрови и те самите ги използват при вземане на определени решения в градовете. Надяваме се да излезем като дейности извън рамките на София, защото София има определени проблеми подобни на другите градове, но не всички. Т.е има специфични проблеми в различните места.