Архитектът от екипа на „София“ говори за тенденциите в градоустройството, предизвикателствата пред столицата и нуждата от по-активно участие на гражданите в развитието на града.

– Г-н Станкушев, какво представлява събитието Construction of Tomorrow и какво означава строителството на бъдещето?
Организаторите могат най-точно да разкажат за събитието, но според мен идеята е да се съберат експерти и професионалисти, които да обсъдят темите на градоустройството като част от държавната и общинската политика. За съжаление, у нас често политиката е реактивна – „гасим пожари“, вместо да мислим стратегически в средносрочен и дългосрочен план. Поздравления за организаторите, че създават платформа, в която се търсят устойчиви решения и визия за бъдещето.

– Какви са основните тенденции и предизвикателства в съвременното градоустройство?
Днешното градоустройство е изключително динамично. Преди 50 или 100 години се работеше върху чертежи, които определяха развитието на града за десетилетия напред. Сега процесите се променят много по-бързо – гражданите са активна част от тях, а градовете растат и се трансформират в реално време. Ролята на урбанистите днес е да реагират гъвкаво и да предлагат бързи, ефективни решения за нуждите на хората и инфраструктурата.

– Накъде ще се развива София през следващите години?
София има стратегически документ – „Визия за София“, който определя посоката до 2050 г. Тя е заложена като компактен град, без значително разширяване на рамките ѝ. Основният подход ще бъде уплътняване на територии и оптимално използване на вече наличните зони за строителство. Според действащия Общ устройствен план има възможност да се изградят още множество жилища в рамките на сегашния град, като паралелно се подобрява обществената инфраструктура.

– Как се променят нуждите и очакванията на гражданите по отношение на средата?
С увеличаването на благосъстоянието хората очакват повече от средата, в която живеят. Ако в началото на прехода беше важно да ремонтираш апартамента си, днес стремежът е към ремонт на блока, поддръжка на общите части и по-добра градска среда – чисти улици, зелени пространства и безопасни тротоари. Тази промяна изисква по-голямо участие на гражданите в процесите на управление и контрол. Радващо е, че Столична община вече развива граждански бюджети, чрез които идеи на хората могат да се превръщат в реални проекти.

– Какво предстои по отношение на зоните за паркиране в София?
От години се очаква разширяване на синята и зелената зона, а съвсем скоро се очаква решение на Столичния общински съвет за нови територии и по-високи цени за паркиране. Обсъжда се и въвеждане на жълта зона за уикенд паркиране. Това би донесло повече ред и яснота в кварталите, както и повече приходи за инвестиции в инфраструктура и градска мобилност. Въпреки това оставам скептичен доколко Центърът за градска мобилност ще успее да отговори на темпа, с който се развива градът.

– Как оценявате поддръжката на сградния фонд в столицата?
Повечето жилища са частна собственост, което означава, че поддръжката често се извършва „на парче“. Проектите за енергийна ефективност са малко в сравнение с мащаба на сграден фонд в София. Важно е да преминем от 100% финансиране към съвместно участие на гражданите, защото това създава ангажираност и общностна отговорност. Само така ще можем да поддържаме устойчиво жилищния фонд.

– Как стои въпросът с опазването на архитектурното наследство?
Все още нямаме цялостна политика. Често паметниците на културата се възприемат като неудобство – за инвеститорите, защото изискват повече средства, и за администрацията, заради сложните процедури. Политиката трябва да бъде насочена към обживяване на историческите сгради, а не към тяхното „мумифициране“. Само когато те се използват активно, могат да останат живи и да бъдат истинска част от съвременния град.

– В панела ви се говореше за публично-частни партньорства. Какво е вашето мнение?
Публично-частните партньорства са чудесна идея, но у нас трудно намират реализация. Липсва доверие и баланс между страните. Според мен държавата и общината трябва да действат като добри стопани, а частните инвеститори да реализират проектите си с отговорност към градската среда. Само така можем да имаме устойчиви и взаимноизгодни решения.

– Къде в София можем да очакваме ключови проекти и развитие?
Не бих говорил за „бум“ на строителството, но ключов проект за бъдещето на София е Зеленият ринг – вътрешен кръг около града, който чрез велосипедни алеи, зелени зони и малки паркове ще свърже всички квартали. Надявам се администрацията на кмета Терзиев и следващите екипи да продължат реализацията му, защото това е проект с голям потенциал за подобряване на градската среда и мобилност.