Кметът на Община Карлово, Емил Кабаиванов, вече пети мандат управлява една от най-динамично развиващите се общини в България. В интервю той разказва за реализираните инфраструктурни проекти, реформите в управлението на отпадъците, развитието на образованието и бъдещите приоритети на общината.

Откакто сте кмет на общината, как се промени нейният облик?

Реализирахме много проекти. Организирахме и реновирахме основните градски части и площади, създадохме нови зелени площи. Постоянно подменяме водопроводи и изграждаме нови улични настилки. Имаме амбициозен проект за многофункционална спортна зала, която ще даде възможност на над 20 спортни клуба от различни дисциплини да тренират и да провеждат национални и международни състезания. Това са приоритети, които ще продължим да реализираме и през следващите две години до края на мандата.

 

Кои са приоритетните проекти, които подхващате в управлението?

Приоритетните проекти са във всяко едно населено място – а Община Карлово има 26 населени места, включително 4 града и 22 кметства. До края на мандата планираме подмяна на водопроводи и подобряване на уличната инфраструктура.
Стартираме и проект за подмяна на уличното осветление – ще заменим 7 000 осветителни тела. Освен това започваме експериментално въвеждане на нов метод за изчисляване на такса смет в по-малките населени места, така че в рамките на три години в цялата община да въведем принципа „замърсителят плаща“.

Как оценявате принципа „замърсителят плаща“ и цялостната реформа с отпадъците?

Принципът е справедлив, но бързото му въвеждане не е подходящо. Досега всички български общини разполагаме с бюджети за управление на отпадъците. Независимо от начина на изчисление на такса смет, ние трябва да съберем необходимия бюджет, за да осигурим качествена услуга.
До момента между 50 и 65% от бюджетите идваха от бизнеса, но след въвеждането на новия принцип делът на бизнеса ще спадне до около 20%. Това означава, че останалите 30–40% ще трябва да бъдат осигурени от гражданите, което ще доведе до увеличение на разходите за такса смет.

Средно за общини като нашата – с около 55 000 жители – един гражданин би трябвало да плаща около 115 лева годишно, за да поддържаме качествено управление на отпадъците. Искаме преходен период, през който България да бъде напълно покрита със система за разделно сметосъбиране. Това ще позволи около 15% от отпадъците да бъдат рециклирани.
Настояваме и за въвеждане на депозитна система за стъклен амбалаж – неговото обратно изкупуване и рециклиране е задължение на държавните институции, не на общините.

Как оценявате диалога между местната власт и държавните институции?

Диалогът е добър, но проблемът идва от това, че взетите решения трябва да се превърнат в реални законодателни промени. Тук опираме до Народното събрание. Трудността е да убедим народните представители, че трябва да се актуализират законите – например при новия начин на изчисляване на такса смет е необходимо да се променят няколко нормативни акта и да се актуализират данъчните оценки на имотите, които не са променяни вече 17 години. Това е задача на парламента.

Какви други предизвикателства срещате в управлението?

Голямо предизвикателство е развитието на образователната система, особено професионалното образование. Настояваме част от професионалните училища, които сега са 90% държавни, да станат общински, като се запази настоящият принцип на финансиране. Така общините ще могат да гарантират, че професионалните училища ще подготвят кадри според нуждите на регионалния бизнес. Засега обаче не срещаме достатъчно разбиране от Министерството на образованието.

 

Какви събития Ви помагат да обсъждате важните за общините теми?

Подобни събития наистина помагат диалогът, който водим през годината, да бъде официализиран. Те дават възможност пред всички кметове и председатели на общински съвети да представим постигнатите резултати и да планираме средносрочно развитието на общините.

Как участвате в програмата на събитието и церемониите?

Вчера участвах в награждаването, а днес ще взема участие във втория модул, посветен на темата за такса смет.

Какви са основните икономически отрасли във Вашата община?

Община Карлово е изключително развита в областта на машиностроенето. Разбира се, имаме и силно развито земеделие и животновъдство, но именно машиностроенето е водещият отрасъл, който осигурява заетостта и формира брутния вътрешен продукт.
Военните заводи, регистрирани в Сопот – макар и в пет пъти по-малка община – използват около 80% работна ръка от Карлово. Имаме вагоноремонтен завод, леярни за метални изделия, както и предприятия за производство на възли и детайли за хранително-вкусовата промишленост.
При нас заетостта е почти 100% и имаме нужда от нова квалифицирана работна ръка.

Какви са бъдещите Ви приоритети?

Нашите приоритети са насочени към осигуряване на чиста, екологична и зелена среда за хората. Продължаваме да изграждаме нови детски и спортни площадки и да подменяме водопреносната мрежа. Целта ни е Карлово да се развива като устойчив, модерен и зелен град.