Децентрализацията не трябва просто да прехвърля нови функции към общините. За да работи реално, всяко ново правомощие трябва да бъде обезпечено с достатъчен финансов ресурс, а местните власти да разполагат с предвидими правила за финансиране. Това беше основният акцент в позицията на Мартин Жлябинков, председател на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, по време на Годишната среща на местните власти в Албена. Към октомври 2026 г. Жлябинков действително оглавява комисията в 52-рото Народно събрание. 

Темата за децентрализацията от години присъства в разговорите между държавата и общините. Стратегии, анализи и предложения има, но същинският проблем започва, когато принципите трябва да се превърнат в конкретни финансови и законодателни механизми.

Именно върху тази разлика между намеренията и практическото изпълнение се фокусира Жлябинков.

Всяко ново задължение за общините има цена

Първият проблем е свързан с оценката на финансовия ефект от новото законодателство върху местните бюджети.

На практика един закон може да постави нови изисквания пред общините, но ако не бъде изчислена реалната цена за изпълнението им, местната власт се оказва в ситуация да поема допълнителни функции със съществуващ ресурс.

Според Жлябинков оценката на един законопроект не трябва да се ограничава до целите и очакваните обществени ползи. Необходимо е още при подготовката му да бъде ясно какви разходи ще създаде за общините – както непосредствено, така и в дългосрочен план.

Това е особено важно при дейности, за които държавата определя конкретни стандарти, но реалното им изпълнение остава на местно ниво.

Въпросът не е само колко повече пари получават общините

Вторият голям акцент е финансовата предвидимост.

При подготовката на бюджета за 2027 г. от НСОРБ отново поставят въпроса дали средствата за местната власт реално отговарят на цената на публичните услуги.

Тук простото сравнение с бюджета от предходната година не е достатъчно. Дори номинално увеличеното финансиране може да се окаже недостатъчно, ако разходите за персонал, енергия, поддръжка и предоставяне на услуги растат по-бързо.

Затова по-същественият въпрос е дали предоставеният ресурс позволява на общините да изпълняват задълженията си при стандартите, които държавата сама е определила.

Част от националните данъци към общините?

Отново на дневен ред е поставена и една от най-чувствителните теми във финансовата децентрализация – споделянето на национални данъчни приходи с местните власти.

Подобен модел би могъл да даде повече самостоятелност на икономически активните общини и да създаде по-силна връзка между местното развитие и приходите в общинските бюджети.

Но тук възниква другият голям въпрос – как да не се задълбочи разликата между богатите и по-слабите икономически региони.

Именно затова, според изложената позиция, финансовата децентрализация трябва да върви заедно с механизъм за солидарност към общините с по-ограничена икономическа база.

Това е и една от най-важните предпоставки децентрализацията да не се превърне в допълнителен източник на регионални неравенства.

Част от решенията могат да започнат още сега

Третата тема е свързана с вече разработените предложения.

Вместо всички мерки да бъдат разглеждани като един пакет, според Жлябинков е по-практично те да бъдат разделени в две групи.

От едната страна са решенията, които могат да бъдат реализирани с промени в действащите закони. От другата – тези, които изискват по-широки решения в бюджетната и данъчната политика.

Разграничаването е важно, защото става дума за различни процедури, различни институции и различна политическа и финансова отговорност.

Така част от реформата би могла да напредва, без непременно да се чака цялостно решение на всички въпроси едновременно.

Парламентът трябва да превърне експертизата в законодателство

Ключова роля в този процес има Народното събрание.

Парламентарната комисия по регионална политика трябва да бъде връзката между натрупания практически опит на общините и конкретните законови решения.

Но финансовата децентрализация не може да бъде реализирана само от една комисия или институция. Необходима е координация с Министерския съвет, Министерството на финансите, НСОРБ и другите парламентарни комисии, които имат отношение към бюджета и данъчната политика.

Важният въпрос е кои предложения вече са достатъчно подготвени, за да влязат в законодателна процедура, каква ще бъде цената им и какъв измерим резултат трябва да постигнат.

Децентрализацията не е отнемане на власт от държавата

В дискусията беше поставен и по-широкият въпрос как изобщо трябва да се разбира децентрализацията.

Тя често се представя като процес, при който централната власт се отказва от част от правомощията си в полза на общините.

По-смисленият подход обаче е друг – дали дадена публична функция може да бъде изпълнявана по-ефективно по-близо до хората.

Ако една дейност бъде прехвърлена към местната власт без достатъчно финансиране, административен капацитет и ясни правила, това не е реална децентрализация, а само прехвърляне на отговорност.

Силните общини са част от силната държава

За Stroitelbg.bg темата е особено важна, защото финансовият капацитет на общините пряко влияе върху местната инфраструктура, градската среда, благоустройството, публичните услуги и инвестиционните програми.

Истинският тест за децентрализацията няма да бъде броят на прехвърлените функции, а дали общините ще получат инструменти да ги изпълняват устойчиво.

Повече самостоятелност без ресурс може да увеличи различията. Повече местна отговорност, подкрепена с предвидимо финансиране и ясни правила, може да даде на общините реална възможност да планират развитието си в дългосрочен хоризонт.