Влизането на България в еврозоната през 2026 г. и по-стабилната политическа среда след изборите създават предпоставки за ръст на инвестициите в общините, но ефектът върху реалната инвестиционна активност в България вероятно ще остане ограничен. Това показва нов анализ на S&P Global Ratings.

Слабо финансово управление ограничава инвестициите

Според анализа, ключова пречка пред увеличаването на публичните инвестиции е недостатъчно ефективното финансово управление на общините. Липсата на дългосрочно стратегическо планиране и слабият административен капацитет възпрепятстват реализирането на по-мащабни проекти.

Въпреки че нивата на общински дълг в България остават ниски, това не е непременно положителен сигнал. По-скоро става въпрос за резултат от недоинвестиране през последното десетилетие, което забавя икономическия растеж.

Нисък дълг, но и ограничени инвестиции

Дългът на местните власти е около 0,8% от БВП към края на 2024 г., значително под нивата в страни като Румъния и Полша. Делът на дълговите инструменти също остава нисък – едва 1,6%, което показва ограничено използване на финансови инструменти за финансиране на инфраструктурни проекти.

Еврозоната – шанс за по-добър достъп до финансиране

Членството на България в еврозоната и политическата стабилност след изборите биха могли да подобрят достъпа до финансиране за общините и да осигурят по-голяма предвидимост на бюджетните трансфери.

Въпреки това, инвестиционният климат в България остава повлиян от:

• слаб административен капацитет
• неефективни разходни политики
• ограничени умения за управление на проекти

Тези фактори са особено изразени в по-малките общини.

Зависимост от държавния бюджет

Сериозен проблем е и зависимостта на местната власт от централния бюджет. Около 80% от приходите на общините идват от държавни трансфери, което ограничава тяхната финансова автономия и възможностите за самостоятелни инвестиционни решения.

Допълнително ограничение е законовият таван – годишните плащания по дълга не могат да надвишават 15% от приходите, което допълнително свива възможностите за финансиране.

България изостава в публичните инвестиции

В сравнение със страни като Румъния, Полша и Чехия, България изостава по ниво на публични инвестиции. Това, заедно с демографската криза и зависимостта от изкопаеми горива, ограничава дългосрочния икономически потенциал на страната.

Стабилни кредитни рейтинги на големите градове

Въпреки предизвикателствата, перспективите за големите общини остават стабилни. Кредитните рейтинги на София, Пловдив и Стара Загора са със стабилна перспектива, което показва относително добро финансово състояние.

---

Заключение

Въпреки положителните фактори като членството в еврозоната и политическата стабилност, инвестициите в общините в България ще останат ограничени без реформи във финансовото управление, повишаване на административния капацитет и по-ефективно използване на финансовите ресурси.