Бъдещето на политиката на сближаване
Как регионалното управление укрепва Европа в несигурни времена

Интервю с президента на Европейския комитет на регионите Ката Тютьо
Председателят на Европейския комитет на регионите Ката Тютьо сподели в интервю ключовата роля на европейската асамблея на местните и регионални власти в съвременните турбулентни времена, както и значимостта на политиката на сближаване за бъдещето на Европа.
Запознайте се с интервюто, публикувано на официалната страница на Европейския комитет на регионите:
– Защо смятате, че една по-централизирана политика на сближаване няма да работи?
– Политиката на сближаване е един от най-важните стабилизиращи инструменти на ЕС, особено във времена, когато светът, какъвто го познаваме, изглежда разпадащ се. Тя гарантира, че независимо къде живеете – в метрополис или провинциално село – имате възможност да разгърнете пълния си потенциал.
На хартия централизацията може да изглежда по-ефективна, но в действителност тя изключва хората, върху които влияе най-много, от процеса на вземане на решения. Една централизирана и свръхрегулирана кохезионна политика е по-малко гъвкава, което би я направило неспособна да изпълни основното си предназначение – да подпомага Европа в постоянната ѝ нужда от адаптация.
Нуждаем се от политики, които отразяват реалностите в различните региони, като се приспособяват към техните силни страни, отрасли и уникални предизвикателства. Това не е просто теория: когато подходите отгоре-надолу заменят децентрализираното управление, резултатът е неефективност и разочарование на местно ниво. Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Рафаеле Фито потвърди, че политиката на сближаване трябва да остане в основата на партньорството, споделеното управление и подхода, базиран на местните специфики. Така поддържаме Европа заедно – не чрез налагане на еднаквост, а чрез зачитане на многообразието и превръщането му в предимство.
– В Брюксел се води дебат относно използването на кохезионните фондове за отбрана. Каква е вашата позиция?
– Сигурността е основна човешка потребност – фундаментът, върху който се гради всичко останало. Но тя не се свежда само до военна защита. Сигурността обхваща икономически, социални, екологични, здравни и институционални измерения, включително киберсигурността. Тя означава да имаме работа, дом, достъпна енергия, здравословна среда, чист въздух, питейна вода и бъдеще за нашите деца. Едно наистина защитено общество признава, че нестабилността в едно измерение може бързо да се разпространи и в други.
Кохезионната политика вече играе роля в тази по-широка рамка за сигурност. Нашите градове и региони инвестират в защита на критична инфраструктура, готовност за извънредни ситуации и укрепване на устойчивостта на общностите срещу кризи – независимо дали те произтичат от война, климатични промени или кибератаки.
Но трябва да сме наясно: отклоняването на средства от кохезионните цели би било катастрофална грешка. Европа се нуждае и от двете. Отслабването на този тип политики би намалило способността на ЕС да поддържа своите региони силни и устойчиви в условията на нарастваща нестабилност. Дебатът не трябва да се свежда до преразпределяне на съществуващи средства, а до осигуряване на нови ресурси за гарантиране на сигурността на Европа във всичките ѝ измерения.
– Притеснявате ли се от възможни съкращения в политиката на сближаване в следващия бюджет на ЕС?
– Притеснение? Нека го кажем така: всеки може да управлява, когато има достатъчно средства и когато условията са благоприятни. Истинското лидерство се изпитва във времена на недостиг. Когато са необходими съкращения, истинският въпрос е: правим ли ги мъдро и стратегически, така че да позволим бъдещ растеж? Или прорязваме толкова дълбоко, че Европа ще се затрудни да се възстанови?
Кохезионната политика не е просто бюджетен ред – тя е социалният и икономически гръбнак на Европа. Тя финансира пътищата, по които хората се движат, училищата, в които учат децата им, болниците, на които разчитат. Ако съкращаваме безразсъдно, рискуваме по-дълбоко разделение, по-голямо неравенство и в крайна сметка – по-слаба Европа.
Ето защо основният въпрос не е само как да избегнем съкращенията, а как да осигурим правилните инвестиции за бъдещето. Европа трябва да намери нови източници на приходи за своя бюджет.
– Във времена на нарастваща несигурност и различия каква роля играе Комитетът на регионите?
– В несигурни времена хората търсят стабилност, яснота и лидери, на които могат да се доверят. А на местно и регионално ниво доверието остава силно. Гражданите познават своите кметове, регионални лидери и общности. Това ни възлага отговорността да бъдем тези, които събират хората, когато светът се разпада.
Когато има поляризация, трябва да насърчаваме сътрудничеството. Когато има твърде много шум, трябва да внесем яснота. Когато нараства недоверието към институциите, трябва да докажем, че управлението все още може да работи. Трябва да бъдем активни оптимисти, а не пасивни песимисти. Ако Европа се разделя, нашата роля е да бъдем спойката, която я държи заедно – град по град, регион по регион, лидер по лидер.
Бъдещето на Европа няма да се реши само в Брюксел. То ще бъде изградено чрез връзките, които укрепваме, устойчивостта, която развиваме, и общностите, които овластяваме по целия континент. Това е мисията на Комитета на регионите – не просто да защитава сближаването, а активно да го изгражда всеки ден.
Министър Коритарова: Над 80% от подадените заявления са с реално подписани споразумения по Инвестиционната програма за общински проекти
Вече са извършени авансови и междинни плащания за над 240 млн. лв.
Пари от ЕС ще бъдат давани за поставяне на термопомпи за отопление на къщи.
Средства могат да получат отделни граждани и фирми
Отпускат ли банките ипотечен заем за сглобяема къща?
Към момента най-малко 4 банки на пазара в България могат да предложат финансиране за строеж на сглобяема къща с масивен фундамент с ипотека на същия имот