В България вече са налице условия за изграждане на високоскоростни железопътни линии, които могат да променят начина на пътуване в страната и региона. Това заяви Румен Марков, управител на компанията „Лардж Инфрастръкчър Проджектс“, по време на събитие в София, посветено на бъдещето на железопътния транспорт и ролята на влаковете със скорост над 250 км/ч.

По време на форума бяха представени проекти за високоскоростни железопътни линии София – Варна с разклонения към Видин и Русе/Букурещ, както и линия София – Солун. Основната цел на проектите е да се подобри свързаността между България и съседните държави и да се превърне железницата в предпочитано средство за транспорт.

Според Марков в момента практически липсва удобна железопътна връзка между столиците София, Атина и Букурещ. Линията до Солун не функционира, а пътуването до Букурещ по разписание отнема над 10 часа. Новата високоскоростна инфраструктура има потенциал да създаде бърза транспортна артерия между трите държави в Европейския съюз.

Данни за периода 2001 – 2025 г. показват, че броят на пътниците, които използват влак в България, намалява. През 2023 г. делът на железопътния транспорт в сухопътните пътнически превози в Европа е около 8,1%, докато в България той е едва 1,7%. При товарните превози обаче железниците имат по-добри позиции – 9,4% от товарите у нас се транспортират по релси, спрямо 5,5% средно за ЕС.

Един от ключовите проекти е високоскоростната линия София – Варна, която е проектирана за скорост до 350 км/ч. Влакът ще тръгва от Централна гара София и ще преминава през нова гара, планирана на летище „Васил Левски“ – София. С нея разстоянието между София и Варна ще се изминава само за 2 часа и 3 минути. Предвижда се влаковете да тръгват на всеки кръгъл час от 6:00 до 22:00 часа.

Проектът включва и разклонение към Русе и Букурещ, като се планира нов комбиниран мост над Дунав за железопътен и автомобилен трафик. Така пътуването между София и Букурещ ще бъде съкратено до около 2 часа и 20 минути, с до 10 влака дневно във всяка посока.

Друг стратегически проект е високоскоростната линия София – Солун, която ще се свърже с железопътната линия Атина – Солун. Очаква се пътуването между София и Солун да отнема около 90 минути, а до Атина – 4 часа и 45 минути. По трасето се предвиждат осем влака дневно със скорост 320 км/ч и още 17 влака със скорост 200 км/ч. През летния сезон част от тях ще продължават до Катерини.

Планиран е и проект за железопътната линия София – Перник – Радомир, която ще функционира като S-Bahn система със совалкови влакове, преминаващи на всеки 10 минути в пиковите часове.

Според Марков моментът е подходящ за реализиране на тези проекти. България и Румъния вече са част от Шенгенското пространство, а Европейската комисия представи план за развитие на европейска мрежа от високоскоростни железници. Очаква се европейското финансиране да покрива над 50% от стойността на трансграничните проекти, които могат да бъдат реализирани в рамките на 6 до 8 години.

Общата стойност на инвестициите в предложените железопътни проекти се оценява на около 20 милиарда евро. Марков призова Министерството на транспорта да изготви десетгодишна стратегия за развитие на железопътната инфраструктура, вместо да се работи по отделни проекти без дългосрочна визия.