Първо национално атрибутивно изследване на топлинния стрес в българските градове показва значителни различия между отделните населени места. При моделното сравнение на горещ ден през 2006 и 2025 г. Плевен отчита около 9,5°C разлика във вечерната температура, Пловдив – около 7,5°C, а Благоевград – около 8°C. Варна и Бургас показват значително по-малки промени заради влиянието на морския бриз.

 

Топлинният стрес в българските градове се усилва, но не навсякъде с еднаква скорост. Ново национално атрибутивно изследване показва, че местоположението, градската среда, влажността, вятърът и слънчевата радиация са също толкова важни, колкото самата температура. Сред разгледаните градове най-силно вечерно затопляне в моделните сравнения е отчетено в Плевен, а значителни промени се наблюдават още в София, Пловдив и Благоевград.

Изследването сравнява два горещи периода – 26 юли 2006 г. и 26 юли 2025 г., като използва регионално климатично моделиране и няколко индекса за оценка на топлинния комфорт и риска за хората.

Какво всъщност означава „топлинен стрес“?

Топлинният стрес не зависи само от показанието на термометъра. Той е резултат от комбинираното въздействие на температурата, влажността, вятъра и радиацията върху човешкия организъм.

Затова при една и съща температура усещането и здравният риск могат да бъдат различни в две отделни градски среди. Изследването използва няколко международно прилагани индекса, включително WBGT и UTCI, които оценяват натоварването върху човека при високи температури.

Десет български града са включени в анализа

Изследователите са избрали градове с различно географско положение, релеф, климат и плътност на застрояване, а не само най-големите населени места.

Анализът обхваща София, Благоевград, Кърджали, Пловдив, Плевен, Русе, Варна, Бургас, Сливен и Видин. Целта е да се сравни как различната градска среда и местоположение влияят върху топлинното натоварване.

Важно е да се уточни, че посочените температурни разлики са резултат от моделното сравнение на избраните горещи дни през 2006 и 2025 г., а не промяна на средногодишната температура.

Плевен: до 9,5°C разлика при вечерните температури

Сред разгледаните градове Плевен се откроява с най-силно вечерно затопляне в модела.

При конкретния анализ температурата в 8 часа вечерта се променя от около 29°C през 2006 г. до 38,5°C през 2025 г. – разлика от приблизително 9,5°C.

Според представеното изследване сред факторите са местоположението, засушаването в Северна България, топографията и измененията в градската територия.

Пловдив и Благоевград също показват силна промяна

За Пловдив е отчетено увеличение на вечерната температура от приблизително 29°C до 36°C, или около 7,5°C между двете разглеждани години.

В Благоевград моделното сравнение показва около 8°C разлика, като изследователите свързват резултата с местоположението, топографията и по-слабата циркулация на въздуха.

София също е сред градовете, в които е отчетено значително повишение и по-слабо вечерно охлаждане, свързано със задържането на топлина в градската среда.

Варна и Бургас са по-защитени от морското влияние

Много по-малки промени са отчетени в крайморските градове.

В Бургас моделното сравнение показва разлика от около 0,5°C, а във Варна – приблизително 1,5°C.

Изследователите посочват морския бриз като фактор, който подпомага вечерното охлаждане и ограничава натрупването на топлина в градската среда.

Сливен също отчита сравнително ограничена промяна – около 1,5°C, като една от възможните причини, посочени в анализа, са характерните за района по-силни ветрове.

Застрояването също има значение

Анализът проследява и промените в земеползването между 2006 и 2025 г. В редица градове се отчита разширяване на урбанизираните територии.

Това е важен фактор, тъй като сградите, настилките и останалите нагрети повърхности акумулират топлина през деня и я отдават по-бавно вечер. Именно вечерното задържане на топлина е сред най-съществените резултати от изследването.

Общините се нуждаят от различни решения за различните градове

Един от основните изводи е, че няма универсална мярка срещу топлинния стрес.

Разликите между вътрешните, крайморските и дунавските градове показват, че адаптацията трябва да се основава на локални данни и конкретните характеристики на градската среда.

Сред посочените решения са:

• повече озеленяване;
• засенчване на градските пространства;
• климатично съобразен градски дизайн;
• мерки за защита на здравето при екстремни горещини.

Според изследването общините се нуждаят от местни оценки на риска, за да насочват инвестициите там, където те ще имат най-голям ефект.

За строителството и градоустройството това означава все по-голяма необходимост климатичният риск да бъде отчитан още при планирането на квартали, обществени пространства и бъдещи инвестиции в градската среда.