Строителството на последния участък от автомагистрала „Струма“ между Крупник и Кресна, в платното от Кулата към София, се очаква да започне през 2027 г. Паралелно с това активно се изгражда обходният път на Кресна, който по план трябва да бъде завършен до края на 2027 г.

Това стана ясно по време на инспекция на строителните дейности по обхода на Кресна и терените по бъдещото магистрално трасе. В проверката участваха министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, представители на местната власт, народни представители и фирмата изпълнител.

Обходът на Кресна се строи активно

Изграждането на обходния път на Кресна започна през ноември 2025 г. Отсечката е с дължина около 4,2 км и трябва да изведе транзитния трафик извън града.

Според регионалния министър строителството напредва активно, а изпълнителят е потвърдил готовност обектът да бъде завършен до края на 2027 г.

Основната цел на обхода е да намали натоварването в Кресна и да подобри безопасността на движението по направлението София – Кулата – Гърция.

„Обектът е сложен, но фирмата е мобилизирана“, посочи Иван Шишков.

23 км е участъкът между Крупник и Кресна

Последният ключов участък от АМ „Струма“ между Крупник и Кресна е с дължина около 23 км.

Предвижда се платното в посока Кулата – София да бъде изградено източно от Кресненското дефиле. Според регионалното министерство 2031 г. е реалистичен срок за завършване на това платно, при условие че административните, проектантските и строителните процедури се изпълняват паралелно.

За приблизително половината от трасето през 2023 г. е одобрен подробен устройствен план – ПУП. Това позволява да започнат процедурите по отчуждаване на необходимите терени.

Очакванията са отчуждителните процедури да приключат в рамките на няколко месеца.

Подготвя се строителството извън Кресненското дефиле

Одобреният ПУП дава възможност да се подготви за строителство участък от АМ „Струма“, разположен извън Кресненското дефиле. Новото трасе ще бъде свързано с изграждащия се обход на Кресна.

Предстои и отчуждаването на имоти за изграждането на отсечка с дължина малко над 1 км, която трябва да осигури връзката между обходния път и бъдещото магистрално трасе.

Част от необходимите терени са държавни и за тях не се налага отчуждаване.

За останалата половина от участъка също е разработен ПУП, който предстои да бъде одобрен. Следващите стъпки включват:

• одобряване на подробния устройствен план;

• приключване на отчуждителните процедури;

• одобряване на техническите проекти;

• издаване на разрешения за строеж;

• започване на строителните работи.

„Там, където може да се работи успоредно, го правим. Срокът може да бъде реалистичен само ако държавата, проектантите и строителите работят паралелно“, коментира Шишков.

Проектира се и второто платно на АМ „Струма“

Паралелно се работи и по проект за платното в посока София – Кулата, което също трябва да премине източно от Кресненското дефиле.

За него ще бъде необходимо провеждането на процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

До изграждането на второто платно инфраструктурните власти разглеждат възможността новото трасе Кулата – София да бъде използвано с временна организация на движението, така че да се намали натоварването в района.

АМ „Струма“ остава един от най-сложните инфраструктурни проекти

Според Иван Шишков участъкът през района на Кресна е най-трудната част от автомагистрала „Струма“ и е бил забавян в продължение на години заради липсата на окончателно техническо и екологично решение.

Министърът припомни, че през 2023 г. е запазена действащата процедура по ОВОС, което е позволило подготовката на проекта да продължи без започване на изцяло нова екологична процедура.

Забавянето на проекта през годините е довело и до пропуснати възможности за европейско финансиране, посочи регионалният министър.

Целта на институциите е административните и екологичните процедури да бъдат ускорени, без това да води до компромис с изискванията за опазване на природата.

Отстранена е пречка за строителството на трасето

По време на инспекцията министърът на земеделието Пламен Абровски съобщи, че е отстранен административен проблем, който е можел да затрудни изграждането на АМ „Струма“.

Става въпрос за близо 80 дка терени по трасето, които впоследствие са били включени в категория „гори във фаза на старост“, въпреки че при съгласуването на ПУП не са имали такъв статут.

Издадена е нова заповед, с която тези площи са извадени от съответния списък. На тяхно място са включени други реални горски територии във фаза на старост с обща площ, по-голяма с около 20 дка.

Според Абровски промяната няма да доведе до забавяне на строителството.

Защо участъкът Крупник – Кресна е ключов за АМ „Струма“

Завършването на трасето между Крупник и Кресна е от стратегическо значение за цялото направление по Европейски транспортен коридор София – Кулата – Солун.

Изграждането на последния участък трябва да осигури по-бързо и безопасно движение, да намали транзитния трафик през Кресна и да подобри транспортната свързаност между България и Гърция.

При изпълнение на предвидените процедури строителството на платното Кулата – София може да започне през 2027 г., докато пълното му завършване се очаква до 2031 г.

Първата важна стъпка остава завършването на обхода на Кресна, който ще бъде директно свързан с бъдещото магистрално трасе.