В последните години столицата на България все по-често се сблъсква с парадокса на модерни ремонти и реновирани улици, които обаче остават без една от най-основните форми на пътна организация – маркировката. В централни квартали, по ключови булеварди и дори на новоасфалтирани участъци липсват осеви линии, пешеходни пътеки и стрелки за посока. Това не само обърква шофьорите, но създава реална опасност за пешеходци, велосипедисти и всички участници в движението.

Къде изчезна маркировката?

Маркировката на пътното платно не е просто естетически детайл – тя е жизненоважен елемент от безопасността на движението. Въпреки това, в много райони на София тя или напълно липсва, или е избледняла до степен на невидимост. Парадоксално, често дори след основни ремонти пътищата се отварят за движение без възстановена маркировка, като понякога минават седмици или дори месеци преди тя да бъде нанесена – ако изобщо се стигне дотам.

Конкретни примери от града

• Улица „Никола Вапцаров“ в квартал „Лозенец“ беше ремонтирана още през есента на 2023 г., но повече от половин година по-късно платното остана без ясна маркировка, включително без пешеходни пътеки при спирки на градския транспорт.
• Участък от бул. „Сливница“ между Централна гара и бул. „Христо Ботев“ бе асфалтиран през лятото на 2024 г., но движението се извършваше месеци наред на сляпо – без осеви линии, без обозначени ленти и без предупредителни знаци.
• В квартал „Овча купел“, няколко малки, но натоварени улици като „Любляна“ и „Маестро Кънев“ бяха ремонтирани, но и до днес липсват указателни стрелки и пешеходни пътеки, въпреки близостта до училища и детски градини.
• Дори бул. „България“, един от най-важните столични булеварди, периодично остава с избледнели или напълно изчезнали лентови обозначения, особено след зимния сезон. Това създава объркване при завои и на кръстовища.

Граждани редовно подават сигнали до Столична община и районните администрации, но отговорите често се свеждат до обещания, че маркировката ще бъде възстановена „при първа възможност“ или „при подходящи метеорологични условия“.

Причините: бюрокрация, лоша координация и сезонност

Основната причина за липсата на маркировка се крие в неефективната координация между различните институции – Столична община, дирекция „Транспортна инфраструктура“, фирмите-изпълнители и контролиращите органи. Често се оказва, че договорът за асфалтиране и този за нанасяне на маркировка са отделни и се възлагат на различни фирми, което води до забавяния, прехвърляне на отговорност и липса на контрол.

Отделно от това, има и сезонни ограничения – студеното време и валежите правят невъзможно или неефективно полагането на боя върху асфалт. Но липсата на маркировка през летните месеци, когато условията са идеални, поставя под въпрос аргумента за сезонността.

Последиците: рискове и недоверие

Най-пряката последица от липсата на маркировка е повишеният риск от катастрофи. При липса на ясни ленти, водачите трудно преценяват разположението си спрямо другите превозни средства. Пешеходците, особено в тъмната част на денонощието, не знаят къде могат безопасно да пресекат. Велосипедистите също са ощетени – без велоалеи и указания, те се движат в неясни условия, често между паркирани коли и активни ленти.

Освен това, тази постоянна липса на базови елементи в градската инфраструктура подкопава доверието на гражданите в институциите и способността им да управляват дори най-елементарните аспекти на градския живот.

Какво може да се промени?

Решението не е толкова сложно, колкото изглежда – необходимо е по-добро планиране, синхронизиране на дейностите и ясен контрол върху изпълнението на договорите. Столична община би могла да наложи строги срокове за възстановяване на маркировката след ремонт, с реални санкции при неспазване. Освен това, може да се инвестира в по-устойчиви и видими маркировки, които издържат по-дълго и не се износват след един зимен сезон.