Проф. Топуров е бил дългогодишен преподавател в УАСГ. В момента, след пенсионирането си, ръководи собствена проектантска фирма. Работи основно в сферата на строителните конструкции – мостове, железопътни и пътни проекти, както и високо строителство. Проектантите в екипа ми са млади специалисти, с които работим активно.  

Разкажете ни за днешното събитие, къде ви срещаме? 

Основната идея на това събитие е да се споделя научен опит в инженерната общност – най-вече между специалистите, занимаващи се с мостови съоръжения. Междувременно да вметна, че и студентите участваха, канихме млади хора от строителния техникум. Дълго време организирахме инициативата. След това създадохме така наречената „Вечер на мостовете“ – събитие, което провеждаме два пъти годишно. Там се представят ограничен брой доклади, с по-популярен характер, насочени към по-широка публика. Форматът има двояко значение – и за споделяне на знания, и просто да се видим, да поддържаме контакт.  

10.06.2025

Бъдещето на строителството е дигитално - BIM, умни сгради и синергия между участниците в сектора

Новостите на тазгодишното 8-о издание на симпозиума по мостовете в УАСГ са свързани с прилагането на нови технологии, които вече навлизат и у нас. Наред с това има и иновации, свързани с граничните възможности на строителната техника. От теоретична гледна точка – правим критичен анализ на някои постановки и подходи.  

А кои са най-сериозните предизвикателства?  

 Предизвикателствата са сериозни и глобални. В България – както и в Европа, и в САЩ – след Втората световна война се изградиха много мостови съоръжения. В последните десетилетия обаче поддръжката изостава. Дори в най-развитите страни не се отделя достатъчно внимание на експлоатацията и рехабилитацията на мостовете. Това крие реални рискове. Имаше трагични случаи – в Италия, на други места. Това е основното предизвикателство – как да подобрим поддръжката, как да предотвратим катастрофи.  

Има ли чуждестранни примери за добра практика?  

 Германия е водеща в това отношение. Също и САЩ. Един интересен случай – в Ню Йорк дълги години ръководител на отдела по рехабилитация и поддръжка на мостове беше българин, пенсиониран професор, който в момента дори чете лекции в България. Това показва, че добрата експертиза се оценява и прилага. Разбира се, и в Германия проблемите не липсват – но има традиция и система.  

Какви акценти бихте откроили във вашата презентация?  

Презентацията ми е с по-теоретична насоченост. Основният акцент е, че сме длъжни да спазваме стандартите. Но когато имаме неясноти – трябва да направим обосновани екстраполации или да приложим алтернативни методи, така че да постигнем необходимата сигурност на конструкцията.  

Нека поговорим и за „аварийния тип“ разрушения, например при къси колони.  

Има характерен пример – земетресението в Кобе, Япония. Там се срутиха стотици метри естакади. Причината беше, че дълго време в проектирането на такива съоръжения се е наблягало на огъването, а проблемът със срязването се е неглижирал. При по-ниски конструкции с по-големи сечения, именно срязването, а не огъването, е основният механизъм на разрушение. Такива случаи има и при сгради. При земетресението в Свищов например имаше „меки долни етажи“, при които колони се срутиха именно заради срязване – т.нар. феномен „къса колона“.  

06.06.2025

МЕГАТРОН на БАТА АГРО 2025: Премиера на новия телескопичен товарач TL43.80 High Flow с новата трансмисия V Drive

А какви са ефектите от капацитивното проектиране?  

Капацитивното проектиране цели да позволим на една стоманобетонна конструкция да се „повреди“ контролирано по време на силно земетресение, като допускаме образуване на пластични шарнири в определени зони. Но извън тези зони трябва да осигурим значително по-висока сигурност. Така се гарантира, че повредата ще бъде контролирана и няма да доведе до срутване.  

Как се изчислява носимоспособността на мостово съоръжение?  

Това е много общ въпрос. Ако говорим за сеизмични въздействия – използва се капацитивното проектиране. За останалите – действаме според изискванията на нормите. У нас задължително се прилага Еврокодът. Когато има неясноти в нормите, проектантът трябва да разсъждава и да търси решения, които да гарантират сигурността на конструкцията.  

Какви са основните изводи от вашата презентация?  

Отново ще ги повторя: спазвайте нормите, но разсъждавайте като инженери. Когато се налага – правете обосновани екстраполации в полза на сигурността на конструкцията.  

Как виждате бъдещето на сектора? 

В момента се наблюдава сериозно строителство и очаквам това да продължи. Качеството също се подобрява. Предизвикателството е да се внедрят по-масово нови или по-слабо използвани досега технологии – там, където има нужда. Друг ключов аспект е поддръжката и рехабилитацията на вече съществуващи съоръжения.  

Има ли интерес сред младите към професията на мостов проектант?  

Това е по-общ въпрос. Като ръководител на фирма – въпреки контактите с университети – все по-трудно намираме нови кадри. По-модерни професии привличат младите хора. Но все пак има млади инженери с голям потенциал и желание да се развиват – и това е обнадеждаващо.