Нови правила определят как общинските камери за контрол на движението ще бъдат включвани в националната система на МВР. Наредба № 8121з-1368 от 18 август 2026 г. е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 80 от 1 септември 2026 г., и урежда изграждането, въвеждането в експлоатация, използването и поддръжката на общинските автоматизирани технически средства и системи – АТСС.

Нормативният акт е практическият механизъм, чрез който правомощията, дадени на общините с промените в Закона за движението по пътищата, могат да заработят на практика.

Темата продължава вече започналата трансформация на автоматизирания контрол на скоростта и общинските камери, след като през 2025 г. законодателните промени разшириха възможностите за използване на общинската инфраструктура за пътна безопасност.

Какво уреждат новите правила

Наредбата въвежда четири основни направления.

На първо място е процедурата, по която общините трябва да съгласуват изграждането и разполагането на автоматизираните системи с МВР.

На второ място са определени техническите изисквания към камерите и към общинските информационни системи.

Третият елемент е автоматизираният обмен на данни между общините и информационните системи на МВР.

Четвъртото направление урежда начина, по който определени общински служители могат да връчват вече издадени от МВР електронни фишове при предоставяне на административни услуги.

Важно уточнение е, че общината не издава електронния фиш. Данните от общинската камера се предават към МВР, а административнонаказателната дейност остава в компетентността на вътрешното министерство.

Какви нарушения ще могат да засичат общинските камери

Обхватът на системите не е неограничен.

Наредбата допуска използването на общински АТСС за нарушения, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Това съответства и на режима за издаване на електронен фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Сред основните нарушения попадат:

• превишаване на разрешената скорост;
• преминаване на забраняващ сигнал на светофар;
• използване на мобилен телефон по време на управление;
• управление без поставен обезопасителен колан;
• движение в лента, предназначена за обществен транспорт;
• определени нарушения на пътната маркировка и сигнализацията.

За преминаване на забраняващ сигнал на светофара действащият ЗДвП предвижда глоба от 150 лв., а за редица нарушения като използване на мобилен телефон и непоставен колан – по 100 лв.

Контролът на скоростта остава една от ключовите области, а темата е пряко свързана с по-широките усилия за намаляване на превишената скорост и подобряване на пътната безопасност.

Не всички общински камери автоматично стават част от системата

Наредбата не означава, че всяка съществуваща камера за видеонаблюдение може автоматично да започне да регистрира нарушения.

За да бъде използвана за административнонаказателна дейност, системата трябва да отговаря на конкретни технически изисквания.

При камерите за измерване на скоростта се изисква метрологична годност съгласно Закона за измерванията, включително одобрен тип и валидни метрологични проверки.

За системите, предназначени за други нарушения, се прилагат отделни технически изисквания.

Съществуващите преди влизането в сила на наредбата АТСС могат да продължат да се използват само ако отговарят на новите условия и преминат необходимите тестове. Именно това може да наложи на част от общините модернизация или подмяна на оборудването.

Разполагането на камерите ще се съгласува с МВР

Процедурата започва с предложение на кмета до съответната областна дирекция на МВР или СДВР.

При избора на местата трябва да се отчитат фактори като:

• честота на нарушенията;
• участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия;
• интензивност на движението;
• наличие на уязвими участници в движението.

Така идеята е камерите да не се разполагат произволно, а да бъдат насочени към участъци с реална необходимост от контрол.

Подходът е в унисон с по-широкия дебат за системната пътна безопасност и необходимостта от по-добра стратегия за инфраструктурата.

Преди реалната работа са задължителни тестове

Новите системи няма да могат да започнат директно да подават нарушения към МВР.

Преди въвеждането им в реална експлоатация трябва да бъдат извършени приемни тестове с реални данни в тестова среда. Според наредбата периодът е не по-кратък от 30 дни.

След успешното приключване на тестовете се подписва протокол и едва тогава започва реалният автоматизиран обмен на информация.

Това означава, че общините ще трябва да планират не само закупуването и монтажа на камерите, а и интеграцията им с националната информационна инфраструктура.

Общините трябва да изградят единна информационна система

Съществена част от новия режим е дигиталната инфраструктура.

Общинските системи трябва да осигуряват комуникация с АТСС, защитено предаване на информацията към МВР, проследяване на статуса на нарушенията и съхраняване на данните.

Сред заложените технически параметри са криптирани комуникационни канали, автоматично разпознаване на регистрационни номера и възможност системата да продължи да функционира дори при временно прекъсване на връзката с МВР.

Това е още една стъпка към развитието на интелигентните транспортни системи и автоматизирания контрол в градската инфраструктура.

Общински служители ще могат да връчват електронни фишове

Една от по-видимите за гражданите промени е свързана с административното обслужване.

Определени със заповед на кмета служители ще могат при предоставяне на административна услуга да проверят дали гражданинът има невръчени електронни фишове, издадени от МВР.

Ако такива бъдат установени, те могат да бъдат отпечатани и връчени на място.

ЗДвП изрично предвижда общински длъжностни лица да участват във връчването, докато самото издаване на санкцията остава функция на МВР.

При електронен фиш лицето разполага с 14-дневен срок за плащане или за подаване на декларация за действителния водач. Законът предвижда възможност при плащане в определения срок да бъде внесен 70% от размера на глобата, тоест с 30% отстъпка.

Половината от приходите от тези глоби остават в общината

Нормативната рамка съдържа и финансов стимул за местните власти.

50% от средствата от глоби за нарушения, установени с АТСС, собственост на общината, се предоставят по бюджета на съответната община.

Тези средства обаче не могат да бъдат използвани свободно – законът ги обвързва с дейности за подобряване на безопасността на движението по пътищата.

Това може да създаде допълнителен ресурс за изграждане на инфраструктура, сигнализация, обезопасяване на критични участъци и внедряване на нови технологии.

Предизвикателство за общините: техника, софтуер и обществени поръчки

Практическото прилагане на наредбата няма да се изчерпи с поставянето на нови камери.

Общините ще трябва да оценят дали съществуващото оборудване отговаря на минималните технически характеристики, дали информационните им системи могат да комуникират сигурно с МВР и дали са необходими нови инвестиции.

В част от случаите това вероятно ще означава процедури за доставка на нови АТСС, изграждане или надграждане на информационни системи и допълнителни мерки за киберсигурност и защита на личните данни.

Новата наредба на практика превръща общинското видеонаблюдение от локален инструмент в елемент от по-голяма национална система за контрол.

След въвеждането на контрол на средната скорост и разширяването на ролята на тол системата, интегрирането на общинските камери е поредната стъпка към по-силно технологично управление на движението по пътищата.