С представителя на БГСКЛАД в Стара Загора разговаряме за предизвикателствата пред складовия пазар в региона.Защо предлагането е по-малко от търсенето и какви са изискванията на купувачите? Очакват ли се чуждестранни инвеститори в сектора след приемането ни в Шенген? Отговорите на тези и още въпроси - в интервюто!  

Г-жа Лесова, разкажете ни какви са основните развития на складовия пазар в Стара Загора?  

Изключително актуална за Стара Загора в момента е липсата на готови складови помещения при наличие на засилено търсене. В момента няма налични свободни складове, които да отговорят на нуждите на местните инвеститори. Ако например някой локален инвеститор иска да наеме помещение с по-малък мащаб за производство или складиране, той трябва да го изчака да бъде построено. В повечето случаи това означава, че трябва да го наеме или закупи "на зелено", преди още да е завършено. Това е сериозно препятствие, което често отклонява инвеститорите от намеренията им, тъй като не всеки може да си позволи да чака между 6 месеца и една година, за да получи нужното помещение.  

11.06.2025

Любомир Любенов: „Лазур“ е най-скъпият квартал в Бургас

Какъв тип складови помещения търсят Вашите клиенти?  

Търсенето обхваща всякакъв тип складови помещения – както за съхранение на стоки, така и за лека промишленост. Основното търсене, е в диапазона от 100 до 300 квадратни метра. За съжаление, ние не можем да отговорим на това търсене, тъй като складовете, които в момента се строят, обикновено са с площ около декар (1000 кв.м), а най-често те са вече продадени или наети още преди изграждането им.  За да бъдат от полза на малкия бизнес, тези големи помещения трябва да се разделят – например, склад от 900 квадратни метра да бъде разделен на три пъти по 300 кв.м, които да се ползват от различни наематели. Това обаче създава допълнителни усложнения и разходи.  

Очаквате ли с влизането ни в Шенген и приемането на еврото повишен интерес от международни инвеститори в региона? Има ли вече такива сигнали или все още е рано за прогнози?

На този етап все още не забелязваме значителна промяна в търсенето, свързана с членството ни в Шенген. Смятам обаче, че това ще се случи съвсем скоро, тъй като Стара Загора е разположена на стратегическо и комуникативно място. Градът е в центъра на България – близо до пристанищата в Александруполис, Русе и Бургас, както и до летищата в София, Пловдив и Бургас. Освен това сме в непосредствена близост до Гърция. Всички тези фактори предполагат, че влизането в Шенген ще повлияе положително, макар че ефектът още не се е проявил в реални инвестиционни действия.  

Кое е основното предизвикателство, което срещате във вашата работа в момента, и как го преодолявате? 

Най-сериозното предизвикателство за нас е намирането на терени с голяма площ и с вече изградена инфраструктура – пътни артерии, ВиК, електричество и т.н. Това е особено важно, когато говорим за терени над 10 декара.  По-малките терени, които отговарят на нуждите на местния бизнес, все още се намират, но големите, подходящи за по-сериозни инвестиции, са рядкост и трудно достъпни.  

Бихте ли споделили очакванията си за развитието на индустриалната зона?  

Разбира се, това е чудесен въпрос. Аз съм оптимист. Очаквам, че с придобиването и развитието на нови терени от община Стара Загора – конкретно тези на територията на бившето летище, които са с площ над 2000 декара – ще се стимулира сериозно развитието на индустриалната зона.  Това ще привлече високотехнологични и чуждестранни инвеститори, което от своя страна ще повиши търсенето на работна ръка. А това е особено важно, защото в момента все още има недостиг на квалифицирани кадри в сектора.  

Като заговорихте за работна ръка – Ваши колеги споменаха, че в следващите 5–10 години автоматизацията на процесите ще доведе до намалена нужда от физически труд. Какво е Вашето мнение по този въпрос? 

На този етап автоматизацията в Стара Загора все още не е навлязла в пълна степен. Моето лично мнение е, че винаги ще има нужда от човешка работна ръка – дори и при внедряване на автоматизирани системи, машините трябва да бъдат управлявани и поддържани от хора.  Затова не смятам, че в близките години автоматизацията в складовете ще се превърне в сериозен проблем за заетостта в сектора.