По тази тема разговаряме с Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата. Той участва в качеството си на лектор в Петата международна конференция за индустриални имоти, организирана от БГСКЛАД.

Г-н Динев, представете ни основните акценти от презентацията, с която участвахте в международната конференция?

Идеята, която представихме, е, че България може да доставя стоки от ЕС до Китай и от Китай до ЕС за около 4-5 дни. Защо? Много малко хора си представят, че има граница между България и Китай, която е Казахстан-Китай. След това има митнически съюз, тоест военен съюз между Казахстан и Русия, и няма спиране на влаковете. Следващата граница пък е Русия-България.

Тоест, имаме изключително бърза доставка на стоки. Влизането ни в Шенген означава, че Румъния, България, Северна Македония, Сърбия, Унгария, Австрия, включително Италия, могат да бъдат използвани с изключително бързи доставки. България, с логистичните бази и автопарка, с който разполагаме, повечето от които са много големи български компании, може да намери добро място.

Трябва да помислим как да използваме тези предимства, работим по проекта от около 10 години. Той все още не е напълно реализиран. Може би основната причина беше, че избухна войната и трябваше да забавим темпото, но не го спряхме.

Какъв е Вашият поглед върху начина, по който влизането ни в Шенген и Еврозоната ще повлияе на българо-китайските търговски отношения?

Всъщност аз съм математик и гледам в очите на човек на числата.Данните за вноса и износа с Китай са изключително интересни. 48% от вноса ни е от Китай. Около 29% е спадът на вноса от Китай към България. Това е вече трета поредна година, в която имаме колосален спад на вноса. Българските стоки не достигат до китайския пазар. Китай се справя изключително добре. Това, въз основа на числата, може да доведе до различни заключения.

Едно от нещата, които също обясних в панела, беше, че, както знаете, в Китай няма инфлация. Тоест, стоките там днес са на същите цени, на каквито бяха и през 2010 г.

Може би има някои незначителни спадове, или може би някои стоки са се повишили с 0,001%. Но всъщност няма растеж. Инфлацията у нас се създава по различни причини. Но това дава възможност на китайски компании като Аliexpress и на български фирми да доставят много стоки на цени, които са адекватни. По този начин може да се развие много сериозна индустрия. Отново ще се върна към данните за вноса и износа. През 2023 г. вносът на нискобюджетни артикули е бил 15 милиона за цялата година. Миналата година завършихме с около 100 милиона. Тази година очакваме 200-300 милиона. Тоест, виждате, че растежът е експоненциален, тоест изключително бърз.

На какво се дължи този растеж?

Причината е много проста. Логистичните бази, които се изграждат в България,  имат стойност. Съответно, наемите на част от площите растат. Плащанията растат, доставчиците на енергия растат, въпреки факта, че международните пазари падат, което е логично в България. Когато цените на доставчиците на енергия растат, цените на електроенергията се увеличават в България. Никой не може да обясни защо е така, но е факт. Това е пряко свързано с бизнеса. Бизнесът не може да направи нищо друго, освен да вземе акциите от Китай, да ги умножи по три и да ги продаде на пазара.

Но има един малък проблем. Тъй като съм ИТ инженер и се занимавам със софтуер, забравих за онлайн продажбите. Това всъщност са цифрите, които виждаме за предлагането на евтини артикули. Това не са единствените артикули. Виждате, че предлагането в Китай нараства експоненциално. Това позволява и на много нови играчи да навлязат.

Тези, които продават на високи цени и си създават собствена инфлация, може да се окажат в момент, в който вече няма да съществуват. Може би все още не го знаят, но скоро ще го разберат. Тогава ще има реална нужда от повече логистични бази, изключително силна роботизация, логистика, която да е свързана с цялата тази дейност.

Какви добри бизнес практики в сферата на логистиката можем да взаимстваме от Китай?

Може би не трябва да копираме перфектната логистика и доставка на стоките на избраните компании от Китай, а трябва да направим нещо добро, защото един българин винаги се справя много по-добре в България от един китаец или чужденец. Тоест, имаме уникален шанс. Ако имаме желанието, знанията и волята да го направим, можем да го направим.

Разбира се, хората трябва да са умни. Ако искаш нещо, трябва да можеш да го направиш. С всички тези знания, умения и мъдрост от нашата култура, мисля, че имаме чудесна възможност да работим в тази област.

Имате ли информация за интересни китайско-български бизнес проекти в областта на селското стопанство и можете ли да ни дадете конкретни примери?

Всъщност имаше няколко проекта. Някои от тях бяха изключително неуспешни, други стартираха и стигнаха донякъде, но за съжаление няма голямо влияние върху инвестициите в селското стопанство и развитието на селскостопанския бизнес на китайците в България.

Защо това не се случва?

Отговарям много просто. В края на краищата, аз не искам да инвестирам в България. Вие не искате да инвестирате в България, както правят китайците. Трябва да направим своите предположения и да бъдем максимално независими от правителството. Трябва да обединим усилията си и да започнем да работим по начин, който ни позволява да бъдем независими от обществените поръчки. Разбира се, не ни е нужно разрешение за строителство, но всяка държава си има своите проблеми.

Можете да си представите проблемите в Съединените щати, във Великобритания с разрешителните. Това не е нещо ново. Един уважаващ себе си бизнесмен трябва да може да се бори и да постига целите си.