Иво Дилчев е инженер по транспортно строителство и работи като проектант във фирма за проектиране и реконструиране на мостове от над 13 години. На тазгодишното издание на симпозиума по мостове в УАСГ представи лекция за парковите мостове.

Какви са тенденциите, предизвикателствата и основните специфики при този вид мостови конструкции?

Темата наистина беше синтез между пешеходни и дървени мостове, тъй като примерите, които показах, са два дървени моста, изпълнени в България. Предизвикателствата при този тип конструкции са свързани най-вече с предразсъдъци – в България дървените мостове се избягват от години, защото се смята, че не притежават дълъг експлоатационен живот като стоманобетоновите, и че изискват по-голяма поддръжка. Това обаче не е вярно – всяка конструкция, независимо дали е от бетон, стомана или дърво, има нужда от поддръжка.

Показах примери на две конструкции, изпълнени в България. Едната от тях е на повече от 20 години и е в отлично състояние, без да е била сериозно поддържана през годините. Нищо по нея не е подменяно.

Разбира се, всичко зависи и от възложителя. Дървените мостове са особено подходящи за паркови и природни среди. Те се използват основно за пешеходно движение или слабо натоварен трафик. Единият от мостовете, които показах, е разположен на голф игрище – освен пешеходци, по него минават и колички за голф. Такива мостове обаче не са подходящи за големи отвори – над 30-40 метра. Възможно е да се изпълняват и по-дълги конструкции, но това значително повишава цената и сложността на проекта.

Какви са нормативните изисквания при изграждането на пешеходни мостове?

В момента действащата нормативна уредба се основава на системата Еврокодове, като конкретно за дървените конструкции се прилага Еврокод 5. Една от важните новости при него е въвеждането на т.нар. класове на експлоатация – те са три. Непокритите мостове попадат в трети клас, при който изискванията са най-строги по отношение на допустимите напрежения и деформации. Тоест, това е най-консервативният подход към проектиране.

Каква е технологията на производство на материалите за дървени мостове у нас?

Споменах завода „Сокола“ в град Пещера. За съжаление, доколкото ми е известно, той вече не функционира. Един от мостовете, които представих, е изграден преди около 17 години в община Балчик – използвана е лепена дървесина, произведена именно там. Заводът е бил изключително иновативен за времето си и е произвеждал елементи с големи сечения. След това гредите са били импрегнирани в завода в Белово.

Когато започнахме работа по моста в Русе, търсихме производител на лепена дървесина в България, но за съжаление не намерихме. В крайна сметка конструкцията беше изпълнена в Австрия.

Какви са перспективите пред този вид мостове в бъдеще?

Надявам се перспективите да са добри. Все повече общини могат да се похвалят с подобни съоръжения – те са не само функционални, но и красиви, и приятни за хората. Когато посетих един от мостовете наскоро, видях, че хората се разхождат, снимат се – обектът е интегриран в градската среда и носи удоволствие.

Мостовете могат да се използват и за риболов – отдолу минават каяци, а отгоре хората се нареждат и викат за „своя любим състезател “. Има идеи, има ентусиазъм.