Иван Шишков: Строителите на „Хемус“ първо да изработят авансите, след това говорим за нови цени
Регионалният министър предложи концесии за ключови магистрали и тунела под Петрохан, както и внедряване на AI в проектирането
Регионалният министър предложи концесии за ключови магистрали и тунела под Петрохан, както и внедряване на изкуствен интелект (AI) в проектирането на пътната инфраструктура.
Строителите на автомагистрала „Хемус“ първо да изградят участъците, за които вече са получили авансови средства. Това призова във Варна министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков. Той участва в 19-ата Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие – IRF Global Summit, която се провежда в комплекс „Св.св. Константин и Елена“.
Сега строителите на "Хемус" трябва да работят по цените, по които са договорени тези предварително получени от тях средства, посочи Шишков. Според него едва след това ще се водят разговори за индексация и довършване на останалата част от аутобана. Той беше категоричен, че „Хемус“ ще бъде изградена изцяло с пари от държавния бюджет.
Изкуственият интелект влиза в проектирането на пътища
Основен акцент в дискусиите на международния форум е финансирането на пътната инфраструктура и прилагането на AI технологии за пътни иновации. Според регионалния министър, България има крещяща нужда от бързо проектиране на нови трасета.
„Необходимо е проектирането на много нови пътища в страната, което може да стане много по-бързо и качествено с помощта на изкуствения интелект.“ — коментира Иван Шишков.
По думите му ИИ може да се ползва успешно и при търсенето на добри търговски решения. Целта е да се анализират всички фактори, да се прецени разумността на разходите и да се постигне баланс, при който нито държавата, нито инвеститорите да търпят загуби. Изкуствен интелект може да бъде използван и за решаването на казуса дали пътят Варна - Дуранкулак да бъде изграден като пълноценна магистрала или като четирилентов път.
Новите магистрали – чрез концесия
Министърът призна, че страната ни е сериозно изостанала с пътната инфраструктура, което създава проблеми на европейско ниво. „Ние влязохме в Шенген, без да сме готови транспортно за тази стъпка“, подчерта Шишков и уточни, че сега държавата е принудена да наваксва бързо.
Тъй като държавният бюджет „става все по-зле“, отдаването на пътища на концесия е един от малкото реални варианти за изграждане на нова мрежа. На този заден план, довършването на старите проекти с държавни средства остава сериозно предизвикателство, но министърът увери, че задачата ще бъде изпълнена.
Кои обекти отиват на концесия?
Интерес от страна на чужди инвеститори има, тъй като България се намира на ключов транспортен кръстопът. Министерството планира следните обекти за публично-частно партньорство:
-
Връзката Русе – Маказа: Част от тази ключова за Севера и Юга магистрала може да се изгради чрез концесия.
-
Магистрала „Черно море“: Трасето, свързващо Варна и Бургас, също е сред кандидатите за частно финансиране.
-
Тунелът под Петрохан: „Магистралата от Видин ще я довършим с държавни пари, но тунелът под Петрохан ще го дадем на концесия“, обяви Шишков.
-
Магистрала „Рила“: Ще се търси инвеститор и за това трасе, което трябва да направи директна връзка между трите големи ауотобана – „Хемус“, „Тракия“ и „Струма“.
МРРБ получава 100 млн. лв., за да не спира разплащането по Инвестиционната програма за общински проекти
Оставеният от последното редовно правителство финансов ресурс от 400 млн. лв. в бюджета на МРРБ 2024 г. е на изчерпване
Емауил Манолов: Горд съм, че града се преобразява и става все по-красив и привлекателен за живот
Изграждането на магистрала Хемус значително ще повиши инвеститорския интерес към община Павликени
3-ти регионален конгрес на IRF и XVIII Национална конференция по транспортна инфраструктура
София събира световни и регионални лидери за устойчиви, безопасни и иновативни транспортни решения в Европа и Централна Азия – 14–16 октомври 2025 г.