1. Начало
  2. На фокус
  3. Инж. Румен Марков: България има нужда от нов подход – концесиите могат да бъдат двигател на инфраструктурното развитие

Инж. Румен Марков: България има нужда от нов подход – концесиите могат да бъдат двигател на инфраструктурното развитие

Управителят на „Large Infrastructure Projects“ за високоскоростните железопътни линии, публично-частните партньорства и пътя към модерна транспортна свързаност на Балканите

Инж. Румен Марков: България има нужда от нов подход – концесиите могат да бъдат двигател на инфраструктурното развитие

Опит и любими проекти

Инж. Румен Марков:
Ние работим от около 12 години по създаването на нови проекти в областта на транспортната инфраструктура и управлението на водите на големи реки, като река Дунав и нейните притоци – Сава, Тиса, както и долното течение на река Марица. Проектите, които разработваме, предвиждаме да се реализират чрез публично-частно партньорство, и по-точно – чрез концесии за строителство.

Сред най-големите и впечатляващи проекти са високоскоростните железопътни линии, например артерията Атина – София – Букурещ. В световен мащаб високоскоростна железопътна линия означава нови трасета с над 250 км/ч, а при модернизация на съществуващи линии – скорости над 200 км/ч.

Тенденции в пътнотранспортния сектор

Ние сме изготвили проект в доста напреднал стадий за автомагистрала Русе – Маказа – Комотини. Проектът е готов още от 2021 г. и многократно сме го предлагали като концесия, но засега не е реализиран.

В следващия панел ще представя темата „Как концесиите в други държави решават проблемите на транспортната инфраструктура и как този модел може да се приложи у нас“.

Европейският опит с концесиите

Сравнително лесно може да се види успешният опит, ако погледнем към Гърция. Там над 1400 км автомагистрали са под концесия – част от тях са вече изградени и поддържани от концесионери, а други са нови проекти. Подобни решения имат Полша, Испания, Франция и Великобритания.
Това показва, че и в България е време да се въведат такива модели, защото сегашният механизъм по Закона за обществените поръчки не постига нужния резултат.

Влиянието на Шенген върху инфраструктурните проекти

Приемането на България в Шенгенското пространство дава нов смисъл на идеята за високоскоростни влакове. Преди това икономическата логика на подобни инвестиции беше по-слаба, но сега вече има реални основания за тяхното реализиране – свободното движение ще направи тези линии още по-печеливши и ефективни.

Свързаност без граници

Ние не гледаме на границите като на прегради. Гледаме на пътниците, които пътуват между Солун, Атина и Букурещ, и как можем да ги обслужваме на съвременно ниво.

Диалог между държавите

Вече сме провели срещи с Пътната агенция на Румъния и Агенцията по инфраструктура в Гърция. Уточнили сме основни трасета и параметри на бъдещите проекти. Това стана възможно благодарение на добри лични контакти и желание за сътрудничество между страните.

Добри примери, които България може да последва

Най-лесно е да се погледне към Гърция по отношение на пътната инфраструктура.
Що се отнася до железопътния транспорт – отличен пример е концесията във Франция за високоскоростна линия с дължина 306 км, която вече повече от девет години работи успешно.

Пътна безопасност – ключов приоритет

Участвах в панел, посветен на пътната безопасност – тема, която ме вълнува, защото е неразривно свързана с проектирането и изграждането на инфраструктура. Безопасната пътна инфраструктура е тази, която е проектирана и изградена по всички нормативни изисквания.

Стандарти и финансиране

Стандартите за безопасност се определят от Наредбата за проектиране на пътища – това е основата, върху която трябва да стъпим.
Във финансов аспект предлагаме да се прилагат смесени форми на финансиране на концесиите, както е в Гърция – с участието на европейски фондове, национални средства и инвестиции от концесионера.
Този модел е доказал, че работи, и е време България да последва добрите примери.