Интервю с Христо Грозданов, Институт по транспортна инфраструктура

– Г-н Грозданов, представете събитието, което организирахте.
Организирахме 18-та Национална конференция по транспортна инфраструктура, съвместно с Третия национален конгрес Европа и Централна Азия. Това е второто издание в този комбиниран формат, на което присъстваха над 300 делегата и повече от 80 лектора от 44 различни държави.
Основните теми бяха иновации, нови технологии и свързаност между регионите. България има ключово географско положение – тя е връзката между Европа и Азия, а транспортните коридори, преминаващи през нашия регион, са от огромно значение за движението на стоки и пътници. Надяваме се чрез подобни събития да допринесем за изграждането на устойчива и ефективна транспортна инфраструктура.

– Кои са регионалните коридори на бъдещето? Как ще бъдат финансирани и устойчиви?
Бъдещето се променя бързо – през последното десетилетие няколко пъти преначертавахме транспортната карта на региона. Най-важното направление е вертикалният коридор от Гърция през България до Финландия, който ще осигури ключови връзки – морски през гръцките пристанища, както и сухопътни чрез магистрала „Марица“ и връзките с Истанбул.

Наскоро бе открита и магистрала „Европа“, последният участък от транспортния коридор, който свързва Лондон с Истанбул, а оттам – с цяла Азия.
Смятам, че България трябва активно да работи по направлението Север–Юг, където вече има изградени участъци, други се проектират и планират.

Що се отнася до безопасността, стандартите, които използваме, гарантират достатъчна степен на сигурност. Законодателството обаче трябва да се адаптира по-бързо към новите технологии, а държавите по коридора да хармонизират правилата, за да изграждаме еднакви и съвместими пътища.

 

– Как контролът чрез средна скорост и преброители повлия на пътната безопасност?
Все още е рано за окончателни изводи, но предварителните данни показват намаляване на пътнотранспортните произшествия и тежестта им. Това означава, че по-малко хора загиват по пътищата, което е позитивен знак за ефекта от системата.

– Въвежда ли се следене чрез Тол камери и сензори в асфалта за натоварване на тежкотоварните превозни средства?
Да. От 15 октомври бяха пуснати първите девет теглови единици. Очакваме скоро да имаме реални резултати от тяхната работа. Този подход ще даде възможност за по-прецизен контрол върху натоварването на пътната мрежа и ще допринесе за по-добра поддръжка и безопасност.

– Какво бъдеще очаква транспортния сектор през зимния сезон?
Шеговито казано – зимата вероятно пак ще ни изненада, но смятам, че сме добре подготвени.

 

– Кои са новите иновации и материали в сектора?
Всяка година се появяват нови строителни материали – от мрежи и пластове за основи до иновации в Тол системите. Технологиите се развиват изключително динамично и това налага законодателството да се адаптира, за да позволи внедряването им. Именно този въпрос беше сред акцентите на конференцията.

– Как можем да постигнем европейската „Визия нула“ за пътната безопасност?
„Визия нула“ е амбициозна, но постижима цел. Макар България все още да е в дъното на класацията по пътна безопасност в ЕС, напредъкът през последните 5–6 години е значителен. Вярвам, че в следващите 4–5 години ще достигнем нива, сравними с европейските стандарти.

– Какво мислите за идеята за светофари с тройно „премигване“ преди смяна на сигнала?
Честно казано, за първи път чувам за подобно предложение – и категорично не го подкрепям. Светофарите функционират по ясно определени правила. Колегата доц. Иван Табаков от университета проведе научно изследване, което доказва еднозначно, че подобни методи не работят ефективно.

– Какви са бъдещите приоритети на Института по транспортна инфраструктура?
Следващата ни цел е излизане на международния пазар и реализация на научни проекти с глобално участие. Вече имаме подписани договори и спечелени проекти, а през 2026 година очакваме да завършим първите си международни разработки. Това ще бъде важна стъпка за българската транспортна наука и нейната интеграция в международната изследователска общност.