Бързото завършване на европейските транспортни коридори е решаващо за икономическото развитие на България и страните от Югоизточна Европа. Около тази позиция се обединиха водещи политици и представители на международни финансови институции по време на сесията „Изграждане на мостове: Развитие на инфраструктурата и регионална интеграция в Югоизточна Европа“ в рамките на шестото издание на Софийския икономически форум.

Скоростта на инфраструктурните проекти е по-важна от цената

„Колкото по-бързо завършим европейските транспортни коридори, толкова по-голяма е възможността да развиваме икономиките си. Трябва да дадем предимство на скоростта пред цената“, заяви председателят на ПП „Продължаваме промяната“ и бивш министър на финансите Асен Василев.

По думите му ключовите транспортни и инфраструктурни проекти могат да бъдат финансирани както чрез европейските фондове, така и чрез концесионни и публично-частни партньорства (ПЧП).

България и Гърция: най-добрите транспортни отношения досега

Министърът на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов подчерта, че отношенията между България и Гърция, особено в транспортната сфера, никога не са били по-добри.

Той акцентира върху липсата на железопътна връзка София – Солун – Атина, както и върху необходимостта от по-ефективна жп свързаност между Букурещ и София.

Според Караджов в продължение на десетилетия транспортните коридори от юг към север са били умишлено пренебрегвани. Пример за промяна в тази посока е отварянето на ГКПП Рудозем – Ксанти, което показва значението на новите трансгранични връзки.

Нови мостове над Дунав и европейски подход към финансирането

По думите на Караджов през последната година е променен подходът към проблема с недостатъчния брой мостове над река Дунав между България и Румъния.

„Вместо да представяме това като българо-румънски проблем, го представихме като европейска политика.“

Това позволява процедурите и разрешителните да се извършват едновременно, да се хармонизират регулациите и да се ускори реализацията на проектите. Подписаното споразумение осигурява и приоритетно финансиране, като част от политическите бариери вече са премахнати.

Свързване на Гърция с Одеса през България

Джордж Кремлис, посланик на Европейската организация по публично право (EPLO), очерта амбициозна визия за изграждане на мрежа от магистрали, жп линии, тунели и мостове, която да свърже региона до Одеса, Украйна.

Според него двата моста над Дунав са крайно недостатъчни и са необходими поне пет съоръжения.

Проектът предвижда железопътна линия по оста:
Кавала – Александруполис – Бургас – Варна – Румъния – Молдова – Украйна, която да стане част от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).

Ролята на Световната банка и ЕБВР в модернизацията на жп сектора

Постоянният представител на Групата на Световната банка в България Джейсън Пелмар заяви, че институцията подкрепя модернизацията на инфраструктурата не само финансово, но и чрез аналитична и експертна помощ. Според него България има значителен потенциал за обновяване на железопътния си сектор в партньорство с международни компании.

От своя страна, ръководителят на ЕБВР за България Мануела Несъл представи гръцкия модел за публично-частни партньорства, по който вече са реализирани над 18 проекта в различни сектори – инфраструктура, транспорт, напояване и студентско настаняване.

Този модел може успешно да се приложи в целия регион, комбинирайки частно финансиране с вече осигурените европейски средства.

Изкуствен интелект и иновации в транспортната свързаност

Участниците в дискусията подчертаха и ролята на иновативните технологии и изкуствения интелект при разработването на нови проекти за транспортна свързаност, които да ускорят планирането, анализа и изпълнението на инфраструктурните инициативи в региона.

Ключови теми за развитие на транспортната инфраструктура в региона

• Железопътна връзка София – Солун – Атина

• Подобрена жп линия Букурещ – София

• Изграждане на нови мостове над Дунав

• Коридор Гърция – България – Румъния – Молдова – Украйна

• Прилагане на публично-частни партньорства

• Приоритетно финансиране от ЕС и международни институции

• Внедряване на AI технологии в инфраструктурното планиране