Нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) разкрива сериозни предизвикателства при изпълнението на големите транспортни проекти в ЕС. Забавянията и нарастващите разходи поставят под въпрос завършването на ключови железопътни, пътни и водни мегапроекти до 2030 г.

Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между агенции от 23 европейски държави, сред които е и БТА, задава въпроса дали ЕС ще успее да мобилизира ресурсите си и да завърши мегапроектите успешно.

Европейската сметна палата алармира

Според доклада на ЕСП, публикуван този месец, целта на ЕС да завърши изграждането на трансгранични транспортни връзки до 2030 г., като жп връзката Лион-Торино и плавателния канал Сена-Северна Европа, „няма да бъде постигната“.

Анеми Тьортелбум, представител на ЕСП, заяви:

„Три десетилетия след разработването на тези проекти все още сме твърде далеч от тяхното откриване и от постигането на желаните подобрения в пътническия и товарния транспорт в Европа.“

ЕСП извърши финансова ревизия на осем ключови мегапроекта, които представляват основата на транспортната стратегия на ЕС за стимулиране на пътния, железопътния, водния и въздушния транспорт в 27-те държави членки.

Трансевропейската транспортна мрежа в застой

Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) е гръбнакът на европейската транспортна инфраструктура и включва широкомащабни международни проекти за подобряване на свързаността.

През 2013 г. държавите членки на ЕС се споразумяха да завършат основната част от мрежата до 2030 г. Новото становище на ЕСП показва, че перспективите за завършване на проектите през 2025 г. са по-лоши, отколкото през 2020 г.

През 2020 г. одиторите на ЕС съобщиха, че реалните разходи на осемте мегапроекта са се увеличили с 47% в сравнение с първоначалните прогнози.

Причини за забавянията

Основните фактори, довели до забавяния, според ЕСП, са:

• Непредвидени технически проблеми и сложност на проектите.

• Пандемията от COVID-19 и войната в Украйна.

• Екологични протести, например срещу тунела Лион-Торино, където активисти предупреждават за опасност от пресъхване на изворите и разрушаване на околната среда.

Нарастващи разходи и финансов натиск

Разходите по проектите се увеличават значително:

• Без отчитане на инфлацията, стойността на проектите е нараснала с 82%.

• Най-голямо увеличение: Rail Baltica – +291%, Лион-Торино – +127%.

• Тунелът Бренер между Бавария и Северна Италия ще струва с 40% повече, а официалното му откриване се очаква най-рано през 2032 г.

• Подводният тунел Фемарн между Дания и Германия – разходи с +52%, откриване планирано за 2029 г., вероятно до 2031 г.

• Плавателният канал Сена-Северна Европа – +225% над бюджета.

Според доклада, забавянията и увеличените разходи оказват натиск върху националните и европейските бюджети и изискват по-строг контрол на проектите.

Положителни примери

Някои проекти обаче успяват да се справят с предизвикателствата:

• Железопътната линия E59 в Полша – разходите са намалели с 18% и свързва ключови пристанища и летища, част от Балтийско-адриатическия транспортен коридор.

• Магистрала А1 в Румъния – разходите са с 11% по-ниски от първоначално предвидените и проектът може да бъде завършен преди 2030 г.

Изводи и бъдещи перспективи

Европейските одитори подчертават необходимостта националните транспортни планове да бъдат съгласувани с европейските приоритети. Това ще помогне за предотвратяване на бъдещи забавяния и за контрол на разходите.

Въпреки трудностите, положителните примери показват, че с правилно управление и координация некои мегапроекти могат да се реализират успешно, подпомагайки икономическото развитие и свързаността в Европа.