Тема на фокус в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) наскоро бе сградната защита от пораженията на природни бедствия. Сериозна природна опасност са мълниите, затова трябва да се обърне внимание на превенцията при изграждане на всякакъв вид закрити обществени места. Какво е актуалното състояние на мълниезащитата на сградния фонд, включително учебни заведения и стадиони в страната? Разяснява инж. Христомир Иванов - експерт по мълниезащита към Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП).

Ще ни да разкажете ли за днешната пресконференция на КИИП и какви теми засегнахте на нея?

Днешната пресконференция за нас от камарата беше една първоначална инициатива да възбудим вниманието на обществото от гледна точка на проблемите, свързани с природата. Защото природата си взима своето. И ние трябва да вземаме възможно превантивни мерки за това да предпазим от загуба на човешкия живот, от разрушение и материални щети.

Всички ние сме свидетели на това, че през последните години имаше доста поражения, свързани с летален изход. Ще спомена двете деца в спортната площадка в Русе, треньора на футболния отбор в село Лесово и други такива, които наистина ако бяха направени съответните превdнтивни мерки, можеше и да не се случат.

Как се създават тези превентивни мерки по мълниезащита при проектиране на сгради, на стадиони и други съоръжения?

Както споменах на пресконференцията, по инициатива на МРРБ преди 15 години беше създадена една нова наредба по мълниезащита, в която са опоменати правилата за проектиране, правилата за изпълнение, правилата за въвеждане в експлоатация и последващ контрол, което са едни положителни неща в тази наредба и ако наистина се спазват, тогава тези уредби ще бъдат проектирани, изпълнявани и въвеждани в експлоатация, поддържани, какво е посочено в наредбата, което обаче много-много...не се спазва.

Какви са проблемите при поддръжката и ремонтите на сградите? Как те влият на мълниезащитата?

При поддръжката на сградите, а тук пак ще се върна към моята вечно болна тема – училища и детски градини. Да не говорим за спортни площадки, стадиони и т.н. Например, вие знаете ли, че Националния стадион на България няма мълниезащита?

Защо?

Не знам. Не знам. Поставяме го на въпрос много пъти, защото ние не можем да обиколим всички стадиони и очакваме нас да ни потърсят. Да, имаме изградени стадиони с мълниезащита. Искам да ви кажа даже един куриоз. Когато пострада треньора на футболния отбор в село Лесово, ние на кадрите на една от телевизиите видяхме, че там е поставен българският мълниеприемник. Първото нещо, което направихме е неофициално да отидем на място и да видим какво се е случило. Да, има монтиран мълниеприемник, а треньора е убит на 10 метра от него. И когато направихме ревизия се оказа, че тази мълниезащита е направена съвсем бутафорно. Тя не работи. Тя е само на визия и нищо повече.

Как трябва да се променят регулациите и контрола в такъв случай?

Ние, имахме едно съвещание в МРРБ, една работна група в порядъка на 15-16 човека, специалисти, включително и колегите от противопожарна безопасност за зищата на населението и разсъждавахме какви са основните проблеми. Основният проблем е контролът. Защото когато ние правихме тази наредба, едно от нещата, на които искахме да наблегнем, беше контролът, и санкциите съответно. Защото аз, пак ще се върна на моята болна тема – училищата, съм провел разговор със сигурно десетки директори на училища за това какво може да направим.

Значи, съгласно, Наредбата има един кратък член 187, която казва така: обекти втора категория, каквито са училищата, трябва ежегодишно да им се прави проверка. А тя как се прави? Избира се специалист, дали ще е фирма, дали ще е човек, който идва, прави един оглед, прави замервания и издава т.нар. „периодичен доклад“, в който пише „Аз, днес проверих уредба на това училище, констатирах това и това... Уредбата е изправна, отговаря на изискванията“ или „Има дефекти там, там, там, препоръчвам тези дефекти да се отстранят.“ И това се дава на директора. Защо е така? Защото ако утре, недай се Боже, едно дете бъде убито в едно училище идват органите. И първото нещо, което е отиват при директора и искат документацията. И ако този директор има периодичен доклад, отговорността попада върху проверяващия този обект и е предписал, че отговаря на изискванията. И след една кофа мастило, ако няма такъв, отговорността отива при директора.

Има ли административна тежест в тези процедури?

Административна тежест не бих казал, но просто трябва да се пререгламентира контрола.

Как могат хората да се уверят в сигурността на една сграда при нанасяне?

Значи, съгласно Наредбата за мълниезащита, когато се построи една нова сграда, тя трябва да има т.нар. „паспорт за мълниезащита“. Това е един свитък документи, който дава гаранциите за това, че този паспорт е изготвен от изпълнителят, който каза, че е изпълнен по проект, така, така, така. И това му дава гаранциите, че точно този елемент на сградата, мълниезащита, отговаря на изискванията. И ако вие отидете да си купите тази къща, трябва да поискате и този документ.

Кое е най-безопасното място при мълнии?

Първо, когато сте на открито, най-добре е, като видите, че приближи грамотевична буря, а то са усеща, е да се приберете на закрито. А ако нямате закрито, в колата. Колата е едно от най-безопасните места за защита от мълнии. Тя се явява един кафез. И трето, ако нямате къде, клякате на поляната със свити крака, изключвате телефона и гледате да сте колкото може по-далеч от високи дървета.

Ако пък сте на закрито е хубаво сградата да има качествена мълниезащита.