България трябва да преосмисли начина, по който проектира и финансира големите инфраструктурни проекти, като се насочи към по-активно привличане на частен капитал. Това стана ясно по време на Третата регионална икономическа конференция на Американските търговски камари (ARES), проведена в София.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков заяви, че досегашният модел, основан предимно на средства от държавния бюджет и европейските фондове, е изчерпал своя потенциал. Според него държавата трябва да се съсредоточи върху качествената подготовка на проекти, изготвянето на икономически анализи за тяхната възвръщаемост и създаването на подходяща законодателна рамка, която да насърчава инвеститорите.

„Проблем в България е начинът, по който се е проектирало и инвестирало. Повечето големи инфраструктурни обекти се финансират или с европейски средства, или с пари от държавния бюджет“, посочи министърът.

Антонио Нунес от Световната банка подчерта, че изграждането на инфраструктура само по себе си не е достатъчно условие за икономически растеж. По думите му успехът зависи от способността на държавите да превърнат инфраструктурните проекти в реални търговски коридори и икономически възможности. Той акцентира и върху ролята на частния капитал като необходим инструмент за реализиране на мащабни проекти в условията на ограничени публични ресурси.

Представители на бизнеса също се обединиха около тезата, че бъдещето на инфраструктурните инвестиции е свързано с публично-частните партньорства. Мехмет Сами Къличи от Turner International отбеляза, че строителният сектор все повече се насочва към стратегически инвестиции в логистични центрове, центрове за данни и инфраструктура за изкуствен интелект. Според него основните пречки пред подобни проекти са липсата на достатъчно експертиза, регулаторни предизвикателства и недостатъчно добро предварително планиране.

Изпълнителният директор на Българската банка за развитие Цанко Арабаджиев заяви, че страната разполага със значителен неизползван финансов ресурс. По негови думи в банковата система има близо 100 млрд. евро свободен капитал, а пенсионните фондове управляват още около 30 млрд. евро, които могат да бъдат насочени към инфраструктурни проекти.

Като успешен пример той посочи Фонда „Три морета“, при който инвестиция от 10 млн. евро от България е подпомогнала реализирането на проекти за 200 млн. евро и е допринесла за икономически ефект от над 2,6 млрд. евро.

Участниците във форума подчертаха още, че успехът на трансграничните инфраструктурни проекти зависи от добрата координация между държавите, ефективното управление и политическата воля за сътрудничество. Според експертите именно тези фактори ще бъдат определящи за развитието на новите транспортни, енергийни и дигитални коридори в региона.