Ръководителят на Представителството на ЕК в България Йорданка Чобанова участва в Пленарната сесия „Финансов хоризонт 2026+“, част от годишната среща на Националното сдружение на общините (НСОРБ) в Албена.

Тя подчерта, че с много висок приоритет ще бъдат проектите за свързаност на европейско ниво — както в транспорта, така и в енергийните мрежи. Всичко, което прави Европа по-конкурентоспособна и по-свързана, ще бъде във фокуса на следващия бюджетен период. Предложението на Европейската комисия включва удвояване на бюджета на Механизма за свързване в областта на транспорта.

Според Чобанова новата финансова рамка на ЕС е различна от досегашните, тъй като Европа се изправя пред ключови предизвикателства: сигурност, миграция, енергетика, автономност и конкурентоспособност. Тя посочи и ролята на изкуствения интелект като трансформиращ фактор, който ще създаде „нови победители и нови губещи“. Победители ще са държавите и регионите, които инвестират във високи технологии.

Новото предложение за бюджет изисква държавите да бъдат разглеждани като част от общата европейска рамка, а не като отделни единици. Процесът по обсъждане вече е започнал и се очакват модификации, но България трябва да се подготви за промяната, подчерта тя. Призивът ѝ към кметовете е да изградят по-силен капацитет за програмиране, ефективна организация и активен диалог с националните и европейските институции.

По предложение на ЕК България може да получи около 22,3 милиарда евро – повече спрямо настоящия период. За да защити този бюджет и да не загуби средства, страната трябва да гарантира навременно и ефективно усвояване. В момента се правят сравнения между всички държави членки и ниската усвояемост поставя България в по-слаба позиция при преговорите.

Чобанова припомни, че годишният доклад за изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост е публикуван наскоро. Данните показват, че благодарение на националните планове за възстановяване ЕС отчита кумулативен ръст от около 0,7% в БВП.

Предложението е всяка държава членка да има свой национален и регионален План за партньорство, съобразен с конкретните й потребности. Вместо досегашните над 540 програми с различни правила, се предвижда ограничаването им до 27 партньорски плана. Те ще включват политики за земеделие, сигурност, сближаване, опазване на околната среда, директни плащания към земеделските производители и подкрепа за инвестиции.

В новия бюджет са предвидени и отделни средства за реакции при кризи, природни бедствия и аварии, допълни Чобанова.