Правителството прие проекта на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България за периода 2026–2040 г. Документът определя дългосрочната рамка за развитие на територията на страната и поставя като основна цел намаляването на регионалните дисбаланси и постигането на по-балансирано, конкурентоспособно и устойчиво развитие.

Концепцията е разработена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството с финансиране по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г. Тя надгражда стратегическата рамка за периода 2013–2025 г., като отчита демографските промени, различията между регионите и ускорения зелен и цифров преход.

Четири стратегически цели до 2040 г.

Новата концепция е структурирана около четири основни направления – териториално сближаване, икономическо сближаване, социално сближаване и растеж и екологична устойчивост.

Териториалното сближаване е насочено към укрепване на мрежата от градски центрове, подобряване на транспортната и функционалната свързаност и по-добра интеграция между отделните части на страната.

Икономическото направление поставя акцент върху инвестициите, иновациите, производителността и по-ефективното използване на потенциала на отделните региони.

Социалната цел е насочена към ограничаване на демографските и социалните различия и подобряване на достъпа до услуги, образование и качествена жизнена среда.

Новият самостоятелен приоритет „Екологична устойчивост“ интегрира климатичните и екологичните изисквания в политиките с териториално измерение.

България преминава към четири региона за планиране

Концепцията отчита предстоящата промяна в регионите за планиране от ниво 2, която се очаква да бъде завършена в началото на 2027 г.

Страната ще бъде структурирана в четири региона за планиране – Северен, Източен, Южен и Столичен.

Окрупняването на сегашните райони има за цел по-ефективно планиране и управление на ресурсите и създаване на по-добра основа за бъдещите регионални инвестиционни стратегии.

Очакването е новата структура да позволи по-прецизно насочване на средствата към инфраструктура, инвестиции, иновации и развитие на градските центрове.

Инфраструктурата и свързаността са сред водещите приоритети

Специално внимание в документа е отделено на подобряването на транспортната и цифровата свързаност между регионите.

Предвижда се развитие на полицентричен модел с ясно структурирана мрежа от градове центрове и по-добри връзки между големите градове, по-малките населени места и прилежащите им територии.

Концепцията насърчава и трансграничното сътрудничество, интегрираното пространствено планиране и координацията между националните, регионалните и местните власти.

София трябва да се утвърди като водещ център в Югоизточна Европа

Сред стратегическите амбиции е Столичният регион да затвърди позицията си като водещ икономически и инвестиционен център в Югоизточна Европа.

Паралелно с това останалите региони трябва постепенно да се доближават до европейските стандарти по отношение на инфраструктура, икономическо развитие, услуги и качество на живот.

Целта е инвестициите да бъдат разпределяни по-балансирано и да се намаляват различията между столицата и останалата част от страната.

Зелените технологии и кръговата икономика влизат в пространственото планиране

Документът включва политики за подкрепа на зелените технологии, кръговата икономика, ресурсната ефективност и ограничаването на въглеродните емисии.

Предвижда се екологичният и климатичният аспект да бъдат интегрирани при планирането на инфраструктурата, градското развитие и инвестиционните политики.

В концепцията са включени и мерки за управление на природните, ландшафтните и културните ресурси на отделните територии.

Концепцията ще има ключова роля за европейското финансиране след 2027 г.

Националната концепция ще бъде основен стратегически документ при подготовката на политиката на сближаване след 2027 г.

Тя ще служи като база за определяне на националните и регионалните приоритети, които впоследствие ще бъдат конкретизирани в регионалните и общинските инвестиционни програми.

Сред възможните източници за финансиране са държавният и общинските бюджети, европейските фондове, частни инвестиции, финансови инструменти и международни финансови институции.

Система от индикатори ще следи развитието до 2040 г.

Предвидена е система за мониторинг, включваща демографски, социално-икономически, инфраструктурни, екологични и пространствени показатели.

Чрез тях ще се проследява изпълнението на целите към 2030 и 2040 г., като при необходимост ще могат да се предприемат корекции в провежданите политики.

Новата концепция трябва да създаде обща рамка за инвестиционното и пространственото развитие на България през следващите 15 години и да свърже инфраструктурните, икономическите, социалните и екологичните политики в единен модел за регионално развитие.