Владимир Гюрджиев е  директор логистични активи в инвестиционния фонд Lions Head, който е един от големите инвеститори в търговски недвижими имоти с няколко парка в София, Варна, Русе и Букурещ.  С него разговаряме за привлекателността на България като локация за инвестиране.  

Г-н Гюрджиев, какви Ви привлече да участвате в Петата международна конференция за индустриални имоти, организирана от БГСКЛАД? 

Основната причина да съм тук е това, че индустриалното ни портфолио расте, правим нови проекти и в България, и в Румъния, така че развитието на пазара в тези две държави го следим доста отблизо. Интересуват ни пряко последствията от  актуалните макроикономически и политически развития в региона.  

По какъв начин влизането на България в Шенген и в Еврозоната ще се отрази на Вашата дейност? 

Надяваме се, че влизането в Шенген ще помогне на нашите клиенти да бъдат по-конкурентни, да скъси времето за доставки, а съответно влизането ни в еврозоната би трябвало да вдъхне повече увереност и сигурност на инвеститорите и да видим все повече и повече инвестиции в нашия регион. Източна Европа за момента изостава от своите, да го наречем, конкуренти в Централна Европа, като Полша, Чехия .  

Споменахте, че компанията има нови амбиции, планирате ли разширение на дейността, което да й осигури стъпване на нови пазари? 

Нашите по-големи индустриални проекти се намират в София, Варна и Русе. Най-активни сме в момента в Варна, където стартираме изграждането на нова сграда в нашия  логистичен парк BPD Варна. Започваме нов проект в Румъния,  който се намира в южната част на Букурещ. Пазарът там е изключително силен и затова сме се насочили към локация. Проектите са доста големи за размерите на съответно българския и румънския пазар и се надяваме да внесем доза конкуренция в Румъния. Доста от площите там са концентрирани в няколко големи играчи. Действаме там от сравнително кратък период, но сме със сериозни амбиции.  

Също така гледаме регионално. Бих могъл да разкрия, че гледаме и към полския пазар, който е също изключително интересен от индустриална и логистична гледна точка, с изобилие от клиенти. Те обслужват западните пазари като Германия . Така че тези пазари са изключително ликвидни, има много голям обем запитвания. Миналата година румънците минаха границите от 7 милиона квадратни метра, 3 милиона от които реално са концентрирани в Букурещ. По-впечатляващото е, че всъщност последните 3 или 4 години румънския пазар усвоява между 600 000 и 900 000 квадратни метра на година. 

Това са нови площи, които подлежат на нови запитвания от клиенти. Това ни вдъхва увереност и надежда, че ще реализираме много успешно и нашия нов проект, който е на изключително добра локация.  

Откроихте Румъния като добър пример. Дали можете да посочите още няколко чуждестранни примера, от които българският бизнес може да се поучи? 

Бих казал, че става дучма за  комбинация от фактори.Трябва да сериозно да обръщаме внимание в България на възможности за наемане на хора. Тоест HR елементът е изключително важен, тъй като българския пазар вече започва да страда от това, че не може да предложи достатъчно работна ръка. Реално погледнато, това е причината румънският пазар да бъде доста по-конкурентен от българския. Често пъти компании, които гледат на региона като на възможност да установят своя бизнес, избират Румъния. 

Тоест това, което виждаме в Румъния е, че много често и на строителните площадки като работници, и в последствие - при оперативната работа на наемателите, всъщност са хора извън страните от Европейския съюз. И това не е страшно. Хората работят и клиентите са доволни. Ето нещо, което в България не виждам за момент да се случва.  

Мога да откроя, че Българиположих доста усилия в предишите години за изграждане на нова модерна инфраструктура. Говоря основно за транспортна инфраструктура. Но в последните години всичко това замря. Както виждаме, не се развиват достатъчно бързо големите инфраструктурни  проекти. Докато в Румъния ситуацията в това отношение е наистина впечатляваща. Там е много висок темпът на строеж на магистрали, пътища. Страната успя да влезе в топ 10 на най-големите пристанища в Европа. Сериозни усилия се полагат, за да се изгради свързаност посредством тази инфраструктура, която е един от основните залози и фактори за това да се развива нашия сектор, т.е. индустриалните имоти. И се надявам при нас също да се върне този ръст, който виждахме в предишните години. 

Има доста проекти, които са в момента на трупчета, да го наречем. Трябва те да се  възродят и да се довършат. Трябва да положим усилия, да можем да бъдем атрактивни и да бъдем конкурентни.