Строителството на дълго чаканата Магистрала "Черно море", която трябва да свърже Бургас и Варна, трябва да започне в края на 2026 г. или най-късно в началото на 2027 г. Това съобщи днес председателят на агенцията Йордан Вълчев по време на конференцията "Международната свързаност – ключът за устойчив растеж на българския туризъм", организирана от Националния борд по туризъм с институционалното партньорство на Министерството на туризма.

И макар никой днес да не се наема да говори за срокове за пускане в експлоатация, видимостта за старт на работата по трасето е добра новина, особено на фона на факта, че проектирането на "Черно море" е стартирало през 1971 г., когато е обсъждан магистралният пръстен от петте магистрали, които е трябвало да бъдат построени.

По думите на Вълчев АПИ планира да обяви търг за проектиране на разширение на пътя с четири ленти от Бургас до Малко Търново. Разглеждат се варианти и за удвояване на трасето на пътя от Варна до Добрич, каза Вълчев.

На конференцията днес участие взе и председателят на УС на Българската браншова камара "Пътища" Живков Недев. Според него, тази магистрала на първо място е туристическа, след това е транспортна, а в последните години се превръща и в екологична тема, защото проектираните трасета минават през защитени зони.

"От внесени няколко варианта само един отговоря приблизително на екологичните критерии. Има защитени зони между Варна и Бургас и магистралата или трябва да се изтегли, но тогава няма да е път, който обслужва туризма и ще стане вътрешна магистрала за страната, а не за туризма, или да се премине през защитените зони при спазването на определени мерки", каза той. 

Магистрала "Черно море" е от изключително значение за туристическия бизнес, защото морският туризъм генерира около 70% от всички приходи от сектора. Данни на Евростат от миналата година пък показаха, че  около 39% от пътуванията на гражданите в Европейския съюз до друга страна от ЕС с поне една нощувка са осъществени чрез въздушен транспорт, докато около 58% от тези пътувания са осъществени посредством сухопътен транспорт, около 3% са с воден транспорт. От това ясно личи, че сухоземният изпреварва останалите.

Въпреки че тези факти са известни отдавна и въпреки че трасето - макар и трудно - е доста късо на фона на другите магистрали в страната, пътят се бави десетилетия.