Пътната безопасност не зависи само от поведението на водача

След всяка тежка катастрофа общественият дебат обикновено се концентрира върху вината на шофьора. Според адв. Мартин Костов подобен подход пропуска съществен елемент от причините за тежките инциденти – състоянието на пътната инфраструктура и задълженията на институциите, които я управляват.

В свой подробен правен анализ той защитава тезата, че опасната инфраструктура не отменя вината на водача, но и вината на водача не освобождава държавата от нейните законови задължения.

Ограничителните системи са част от безопасността

В анализа се обръща внимание на ограничителните системи по пътищата, известни разговорно като мантинели. Авторът подчертава, че тяхната ефективност зависи не само от конструкцията, но и от правилния избор на система, качеството на монтажа, поддръжката и съответствието с действащите нормативни изисквания.

Посочва се, че Наредба № РД-02-20-1 от 2024 г. въвежда конкретни технически изисквания към ограничителните системи съобразно стандарта БДС EN 1317, като изборът им следва да отчита интензивността на движението, характеристиките на пътя и потенциалните рискове.

Старите съоръжения не са автоматично незаконни

Според анализа фактът, че дадена ограничителна система е изградена преди години, не означава автоматично, че е незаконосъобразна. Законодателството допуска поетапна подмяна на съществуващите системи.

В същото време това не освобождава администрацията от задължението своевременно да реагира при установени повреди, концентрация на пътнотранспортни произшествия или доказан риск за безопасността.

Кой носи отговорност за състоянието на пътя

Авторът припомня, че Законът за пътищата ясно определя отговорностите на стопаните на пътната инфраструктура.

За републиканските пътища управлението се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“, за общинските – от съответните общини, а законът възлага конкретни задължения за инспекции, поддръжка, ремонти и обезопасяване.

Според анализа при тежки инциденти трябва да се изследва не само поведението на водача, но и дали пътната инфраструктура е отговаряла на нормативните изисквания към момента на произшествието.

Експертизите трябва да изследват повече от поведението на водача

В правния анализ се посочва, че при тежки катастрофи следва да бъдат проверявани:

• техническото състояние на ограничителната система;
• правилният избор на вида съоръжение;
• качеството на монтажа;
• извършената поддръжка;
• възможната причинна връзка между инфраструктурата и настъпилите последици.

Според автора снимките от местопроизшествието сами по себе си не могат да дадат отговор дали ограничителната система е изпълнила проектното си предназначение.

Необходим е по-комплексен подход към пътната безопасност

В заключение адв. Мартин Костов подчертава, че отговорността за тежките катастрофи не бива да се свежда единствено до действията на водача.

Според него правният анализ трябва да включва и оценка дали пътната инфраструктура е била правилно проектирана, изградена, поддържана и обезопасена. Само така може да се установи дали неизпълнение на задълженията на стопанина на пътя е допринесло за настъпилите вреди.