На 4 октомври 1974 г. е направена първа копка на станалата пословична българска магистрала „Хемус“. Планирана още тогава с дължина 418 километра, амбициозният инфраструктурен проект трябва да свърже София и Варна. 50 години по-късно обаче от нея са построени едва 191 километра – и почти нищо в последните 30 години.
Към днешна дата „Хемус“ се свързва с незаконно строителство, изнесени милиони в чували и раздадени огромни аванси. Почти всеки един срок за раздробената на няколко лота магистрала се отлага, а на завършването й се надява цяла Северна България, главно заради надеждата, че ще събуди икономически заспалите региони. Краят й обаче в скоро време не се вижда, а през последните години и нито един министър не се нагърбва да каже кога ще е готова изцяло, тъй като има лотове, които дори не са започнали да се строят.
Дори вече изградените участъци се нуждаят от обновяване. Ремонти се правят главно на тунелите, но и те се превръщат в почти емблематични – не само заради това, че се правят почти със скоростта, с която се строи магистралата, но и заради това, че възпрепятстват трафика. За маркировка, осветление и мантинели дори няма да споменем.

Как започва всичко?
През далечната 1964 г. е взето решението за изграждането на т.нар. „автомагистрален пръстен“ в страната. Той включва магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“. Оттогава досега единствено „Тракия“ е завършена в цялост, но вече се нуждае от разширение, тъй като не може да поеме трафика. От Черноморския аутобан пък са изградени едва 8 км.
Първа копка на „Хемус“ прави Тодор Живков през 1974 г., но подготовката за магистралата започва 3 години по-рано. Тогава са направени множество инженерно-геоложки проучвания, работен проект и др.
Peaлизaциятa зaпoчвa c изгpaждaнeтo нa пътнитe oтceчĸи Coфия - Иxтимaн и Bapнa – Дeвня. Последният участък е с дължина от над 23.5 км и е открит през 1979 г. През следващите години строителството напредва и са изградени някои от най-големите съоръжения – тунелите и виадуктите. Най-впечатляващ е Бебреш, който до преди няколко години бе най-високият на Балканския полуостров. Строителството на съоръженията не е никак лесно.
Вестник „Авто Мото Свят“ от август 1984 г. излиза тогава със заглавие „Скорост и безопасност – автомагистрала „Хемус“. Описано е докъде е стигнало строителството тогава и се споменава, че в чест на 13-тия конгрес на БКП ще бъде пусната 45-километровата отсечка между Яна и Правец.
Само готовата част на автомагистралата носи на народното стопанство 25 милиона лева икономии годишно, неоценим е приносът ѝ за осигуряване на безопасно движение, за избягване на пътнотранспортни произшествия с убити и ранени“, пише тогава Радой Костов.
В края на 1999 г. е открита 5.4-километрова отсечка, заобикаляща Правец с 2 виадукта и тунел „Правешки ханове“.
Пуснати в експлоатация през 2005 г. са още 12.8 км от отсечката Шумен – Каспичан. През 2013 г. са открити за движение две отсечки – между Шумен и Панайот Волово с дължина от 8 км, както и София – п.в. „Яна“ с дължина 8.4 км. Около 2 години по-късно е открит и участъкът  Белокопитово-Панайот Волово с дължина от около 5 км.
През 2019 г. е открита отсечката от 9.3 км между п.в. „Ябланица“ и временно изградено кръгово преди п.в. „Боаза“. Последната пусната в експлоатация отсечка бе тази между Буховци и Белокопитово с дължина от 16.3 километра. Участъкът бе завършен със закъснение от 2 години и половина.
Милиони в чували
„Хемус“ се превърна в особено гореща тема през последните 3 години. През 2021 г. бившият служебен регионален министър Виолета Коритарова първа обяви нещо, което бе публична тайна – че магистралата се строи по порочни инхаус договори, сключени между държавното дружество „Автомагистрали“ и частни фирми по времето на управлението на ГЕРБ. Нещо повече – тогава стана ясно, че са платени многомилионни аванси. Коритарова откри и незаконни строежи на няколко лота от магистралата, които към онзи момент нямаха нужната строителна документация и разрешения за строеж.
В края на 2021 г. скандалът около магистралата се задълбочи още повече. Тогавашният служебен вътрешен министър Бойко Рашков разкри престъпна схема при строителството на лот 5 от магистралата. От преведени 84 млн. лв. авансово за строителството на лота, 60 млн. лв. са били изнесени в чували и сакове, обяви тогава Рашков. Няколко дни по-късно той заяви, че парите са отивали в ГЕРБ. По случая бе задържан и обвинен единствено Борислав Колев, който уж бе готов да разкаже всичко. В края на 2023 г. обаче от материал на Mediapool стана ясно, че казусът е доникъде. СГП отказва каквато и да е информация по темата.
Междувременно през 2022 г. по времето на редовния кабинет „Петков“, бившият регионален министър Гроздан Караджов отказа да плаща за строителството на магистралата, докато не се реши въпросът с инхаус договорите.
Узаконяването на „Хемус“ на няколко пъти бе разглеждано в парламента, тъй като служебният министър Иван Шишков внесе промени в Закона за устройство на територията. Те обаче бяха отхвърлени. Така към днешна дата е ясно, че някои лотове се строят от частни фирми под прикритието на договори за наем на техника и доставка на материали. Един от строителите е Велико Желев и небезизвестната компания „Хидрострой“.

Докъде стигна строителството?
В строеж са първите три лота от магистралата - от Боаза до Плевен. Дейностите обаче вървят изключително бавно, въпреки че бяха индексирани с около 38 млн. лв. По последна информация, представена от служебния регионален министър Виолета Коритарова най-близко до завършване тази година е единствено първият участък – между „Боаза“ и п.в. „Дерманци“ с дължина от 15.4 километра. Следващите два лота също трябваше да са готови до края на годината, но Коритарова заяви, че те ще са завършени през 2026 г.
Тази година може да започне строителството на други три лота (4, 5 и 6) с обща дължина от около 84 километра – между п.в. Плевен и пътя Куцина – Велико Търново. По думите на Коритарова те са теренно обезпечени и се очаква разрешение за строеж. Максималната скорост за движение ще е 120 км/ч, тъй като са с габарит Г27.
Лот 9 - между Лозница и Буховци - е с приключила отчуждителна процедура, като от Министерство на околната среда и водите е в ход процедура по преценка за ОВОС, очаква се разрешително за използване на водни обекти.
Лотовете 7 и 8 - между Куцина – Велико Търново и Лозница – са най-далеч от започване на строителство. За участък 7 е направена нова промяна на трасето. То е разделена на 3 подучастъка, за да се ускори издаването на разрешение за строеж впоследствие. Предстоят допълнителни екологични процедури.
Концепцията на трасето на участък 8 върви по одобрена следа по ОВОС от 2015 г. Предстои да се разработи технически проект. Реалното проектиране е дадено на 17 юни тази година, като срокът за него е 260 календарни дни.
Срокове за окончателното завършване на магистралата няма.
Напредва автомагистралата, промушва стария Балкан, дал името си на това гигантско транспортно съоръжение. И когато бъде напълно завършена, пътуването по нея ще доставя истинско удоволствие на автомобилистите, ще бъде и по-бързо, и по-сигурно“, завършва статията на „Авто Мото Свят“ от август 1984 г.