Близо осем години след разрушителното срутване на моста „Моранди“ в Генуа италиански съд постанови една от най-значимите присъди, свързани с инфраструктурна катастрофа в страната. Бившият главен изпълнителен директор на Autostrade per l’Italia – Джовани Кастелучи, беше осъден на 12 години затвор за ролята си в трагедията от 14 август 2018 г., отнела живота на 43-ма души.

Първоинстанционното решение беше обявено на 16 юли 2026 г. от съда в Генуа след продължил близо четири години процес. Общо 32 от 57-те обвиняеми бяха признати за виновни, а останалите бяха оправдани или част от обвиненията срещу тях бяха прекратени поради изтекла давност. Присъдите подлежат на обжалване.

Как се стигна до срутването на моста „Моранди“

Мостът „Моранди“, чието официално наименование е виадукт „Полчевера“, се срути по време на силна лятна буря на 14 август 2018 г.

Голяма част от съоръжението пропадна заедно с движещи се по него автомобили и тежкотоварни превозни средства. Отломките паднаха върху железопътни линии, промишлени сгради и коритото на река Полчевера.

При катастрофата загинаха 43-ма души, а други бяха ранени. Трагедията се превърна в една от най-тежките инфраструктурни аварии в съвременната история на Италия и предизвика сериозни въпроси за състоянието на пътната мрежа и контрола върху частните концесионери.

Защо Джовани Кастелучи беше осъден

Според прокуратурата висши ръководители на Autostrade per l’Italia – дружеството, което е отговаряло за управлението и поддръжката на моста, са били информирани за влошаващото се състояние на конструкцията.

Обвинението твърди, че предупредителните сигнали и установените дефекти не са довели до своевременно извършване на необходимите ремонти и мерки за обезопасяване.

Съдът призна Кастелучи за виновен за съпричастност към причиняване на смърт по непредпазливост и други престъпления, свързани с катастрофата. Той получи най-тежката присъда сред обвиняемите – 12 години лишаване от свобода.

Адвокатите му обявиха, че ще обжалват решението. Защитата поддържа тезата, че срутването е било причинено от скрити конструктивни недостатъци, а не от пропуски в поддръжката.

Осъдени са ръководители, инженери и държавни служители

Освен Джовани Кастелучи, съдът призна за виновни бивши ръководители на магистралния оператор, инженери, инфраструктурни специалисти и служители на италианското Министерство на инфраструктурата.

Бившият ръководител в Autostrade per l’Italia Микеле Донфери Мители получи присъда от 11 години затвор. Общо 32 души бяха осъдени, като наложените наказания достигат до 12 години лишаване от свобода.

Процесът започна през 2022 г. и премина през стотици съдебни заседания. Сред подсъдимите имаше представители на Autostrade per l’Italia, на инженерното дружество SPEA и на държавните институции, отговарящи за надзора на инфраструктурата.

Близките на жертвите определиха решението като стъпка към справедливостта

Роднини на загиналите присъстваха в съдебната зала в Генуа при обявяването на присъдите. За много от тях решението представлява дългоочаквана стъпка към установяване на отговорността за предотвратима трагедия.

Съдебното решение потвърждава тезата на обвинението, че състоянието на моста и необходимостта от сериозни ремонтни дейности са били известни години преди срутването.

Трагедията промени управлението на италианските магистрали

Катастрофата предизвика национален дебат за безопасността на остаряващата инфраструктура в Италия и за начина, по който държавата контролира частните оператори на магистрали.

След продължителен политически и обществен натиск групата Atlantia, контролирана по това време от фамилията Бенетон, се раздели с контрола върху Autostrade per l’Italia. Магистралният оператор беше придобит от консорциум с държавно участие.

Останките от моста „Моранди“ бяха разрушени, а на негово място беше изграден новият мост „Генуа Сан Джорджо“, проектиран от световноизвестния италиански архитект Ренцо Пиано. Новото съоръжение беше открито през август 2020 г.

Присъдите от юли 2026 г. са първоинстанционни и не са окончателни. Предстои те да бъдат разгледани от следващите съдебни инстанции, след като защитата на част от осъдените заяви намерение да ги обжалва.