Интервю с проф. д-р Георги Георгиев - инициатор и ръководител на международен научно-практически проект 0-Carbon Trakia Economic Zone 

Работим актуално върху проекта за „Въглеродно Неутрална Тракия Икономическа Зона“. Интересното е, че проектът беше избран като стратегически за финансиране от Германската федерална фондация за околна среда. Като основната цел на нашия проект е да разработи модела за развитие на една регионална енергийна система в рамките на небезизвестната Тракия икономическа зона и да направим възможен зеления преход вътре в тази зона, чрез въвеждане на зелените облигации.  

Бих казал, че за момента срещаме повече разбиране и сътрудничество отколкото предизвикателства, но със сигурност има и някои трудности от законодателен характер и други. Бих искал да кажа, че за момента сътрудничеството ни с администрацията на всички нива е чудесно и смятам, че интересът е много голям, защото нашата инициатива се базира на предприемачеството и на принципите на предприемачеството, където е важно, когато говорим за ресурсна ефективност и за енергия и енергийна ефективност, да бъдем икономически ефективни, освен, че сме екологични. И когато постигнем това, а смятам, че  вече го постигаме, въвеждайки нашия нов модел в Тракия економическа зона - смятам, че вече сме успешни и че се виждат резултатите от това разбиране, а именно обратно на доскорошната логика, че да бъдем енергийно ефективни и да се развиваме устойчиво е просто едно задължение, зададено ни от Европейската комисия и от държавните органи.  

23.05.2025

Българинът вече избира не просто имот, а начин на живот

В момента ние изпреварваме и ще изпреварваме изискванията на администрацията, само защото предприемаческата инициатива има за основна цел да бъде максимално ефективна индустрията, както икономически, така е ресурсно. И от там вече говорим не само за енергийна ефективност и регионална енергия на мрежа, а говорим и за една кръговост на икономиката и на индустрията, където вече не говорим за отпадъци, а говорим за вторични, третични и така нататък суровини, които многократно могат и се внасят в по-нататъчни производства и употреба.  

Европейската комисия от известно време вече не говори за отпадъци, а за вторични суровини. И е много важно да кажем, че въвеждайки принципите и практикувайки принципите на кръговата икономика са вече очевидни положителните резултати, защото не само увеличаваме добавената стойност, но и създаваме една цялостна нова екосистема, индустриална, бизнес, икономическа, която създава много повече работни места и много удължава живота на първичните суровини.  

Смятам, че политиките на Европейската комисия и на европейските държави, включително България, за момента са доста разумни и много скоро те бяха принасочени в посоката, която основно обсъждахме днес и която поставих в нашата дискусия, а именно, че индустрията е основният сектор, който ще изнесе на гърба си зеления преход, а не както доскоро се смяташе, жилищният фонд и повишаването на неговата енергийна ефективност. Защо? Защото основен фактор за произвеждането на добавена стойност във всяко едно национално стопанство, т.е. икономиката, това е индустрията. Индустрията също така е изградена на класическите принципи на предприемачеството, икономическата ефективност, включвайки разбира се и екологичната такава, и по този начин, ефективността значително се повишава. И това вече се случва, дори преди да са повишени някакви изисквания на Европейската комисия или на българската държава, само защото икономически е по-издържано за дадени компании, които са осъзнали тези факти, да работят по по-иновативни начини, да инвестират в мерки за повишаване на енергийната ефективност и т.н.  

20.05.2025

Бъдещето е електрическо: Челен товарач LiuGong даде старт на зелената трансформация в строителството

Политиките, които в момента са актуални, имат за цел сериозно понижаване на въглеродния отпечатък, както на индустрията, така и на цивилния сектор, като вече беше променен курса, именно в посока повишаване основно на енергийната ефективност в индустрията като основна ос за постигане на целите на декарбонизацията. Много е важно да си припомним, че както в индустрията, така и заобикалящия ни свят, всичко се състои от въглерод.  Така че трябва много внимателно да боравим с термина декарбонизация. Да, нашата околна среда, в която живеем, до голяма степен изцяло всъщност, е изградена от въглерод и ние се опитваме оптимално да намалим вредните емисии от нашите обществено-икономически дейности, защото не трябва да забравяме един факт – България е благословена с географското си положение, има много голям обем от слънчеви дни, и то дълги слънчеви дни, т.е. има огромен потенциал за използване на слънчевата енергия. Един много важен факт, който не много хора знаят е, че на Земята получаваме 10 000 пъти повече слънчева енергия, отколкото ни е необходима като общество за всички наши функции.  

Така че намалянето на отпечатъка от нашето съществуване и функциониране трябва да се фокусира основно върху намаляне на вредните емисии, но не задължително върху намаляне на консумацията на енергия. Така че би трябвало да разглеждаме отделно тези два фактора, и по тази причина трябва да се фокусираме върху разработка и внедряване, а вече се стига до много високи нива на ефективност, разработка и внедряване на високоефективна технология за генериране на възобновяема енергия и нейното разумно съхранение и по-нататъшно разпределение и използване в затворени енергийни системи, децентрализирани енергийни системи, които чрез именно своята децентрализация постигат оптимална ефективност във всяко измерение.  

 Използването на възобновяема енергия и ценообразуването трябва внимателно да бъдат разглеждани, защото необходимата инфраструктура и предварителни изследвания са доста скъпи при всеки вид възобновяема енергия. Да, в България има изследвания на темата за потенциала за използване на геотермална енергия на територията на цялата държава. Анализ, който е на над половин век, доколкото знам. И да, по различни поводи в последните години беше повторно развивана темата и идеята в България.  

Със сигурност би могло да има смисъл, основно ако икономическият ефект е достатъчно обещаващ, за да може да се реализират такива проекти. Разбира се, на много места, както в Европа, така и по целия свят, има много добре функциониращи проекти, икономически ефективни, при които при много лесен достъп до геотермална енергия, наистина цените на термалната енергия за потребителите е много атрактивна.  

Със сигурност темата е доста обширна и има множество подтеми, или бих ги нарекал подсистеми на цялостният сектор земеделие. Факт е, че земята, която е основния източник на добавена стойност в земеделието, е изградена до голяма степен от въглерод. И е много важно да се грижим това количество въглерод и качество да остава в същите обеми на мястото, където се намира.  

За тази цел трябва да практикуваме естествено по-устойчиво земеделие, което значи отново децентрализация на земеделските системи, кооперативи и т.н. и децентрално генериране на добавената стойност. Въпросните емисии, като изражение на въглеродния отпечатък, на единица площ за единица време се генерират в процеса на практикуване на земеделската активност. Като до голяма степен, в този сектор роля играят земеделските превозните средства, които оперират върху тази земя - трактори, комбайни и всевъзможни други превозни средства с двигатели, които генерират много високи обеми от вредни емисии, разбира се включително и въглеродните емисии, но и много други. Целите там са, и затова бяха и недоволствата в цяла Европа преди една-две години на високо политическо ниво, защото се осъзна, че трябва да се покачи добавената стойност на земеделския продукт, така че земеделските производители да са в състояние да плащат за въпросните въглеродни емисии в земеделието, от друга страна да ги намалят дотолкова, че минимално да се отразяват плащанията за тези въглеродни емисии на икономическата дейност на земеделските производители.  

Има голям потенциал да се работи в тази посока, вече се работи и съм убеден, че в близките 10 години ще има сериозни резултати. Пак повтарям, както в индустрията, така и в земеделието, основният фактор за успеха от наша гледна точка, със сигурност е ефективната децентрализация на процесите, така че да може както чисто географски и физически, така и икономически добавената стойност в максимален обем да остава на място.  

Електрическите превозни средства, със сигурност имат потенциал, далеч сме още от необходимите нива на ресурсна ефективност при производството и оперирането на тези превозни средства. Като основен фактор за все още непостигнатите необходими нива на ефективност са именно въглеродният отпечатък при производството основно на батериите, както и целият жизнен цикъл, който все още не е обхванат достатъчно от производителите, целият жизнен цикъл на въпросните превозни средства, защото отново батерията се явява основно предизвикателство в продължаването, живота на ресурсите внесени или вложени в производството на тези електропревозни средства от всякакъв тип, всякакъв размер и всевъзможно приложение. А ако става дума за производството на такива в България, то това добре трябва да се обмисли, защото пак от гледна точка на ефективността е добре да е децентрализирано производството - там, където има налични ресурси за целта, но със сигурност за определени сегменти от електропревозните средства има огромен потенциал да бъдат произвеждани в България и това също ще създаде една много сериозна екосистема за нови компании, възникващи компании и то особено такива с висока добавена стойност от гледна точка на иновациите и това със сигурност е една от основните посоки, в които трябва да работим заедно.