Каква е актуалната картина на телекомуникациите в България?

Ясен Гуев:
В момента се намираме в процес на технологично обновяване, което вече преминава от 4G към 5G мрежи. Покритието на 5G в България се увеличава постоянно, но това е само междинен етап.

Предстои следващата голяма стъпка – преходът към 6G около 2030 година. Това ще промени изцяло инфраструктурата.

От гледна точка на строителството това означава нещо много важно – увеличаване на броя на базовите станции. Всяко ново поколение мрежи изисква по-гъста инфраструктура, защото се използват различни и по-високи честоти, а това налага по-къси разстояния между станциите.

Ако се върнем назад – от първите системи като Мобиком, през 2G и 3G, до днес – всяка стъпка увеличава сложността и нуждата от повече обекти.

Използваните честоти също се разширяват – от 900 и 1800 MHz, към 2100 и 2600 MHz, и други диапазони, които подобряват покритието.

Това създава сериозни предизвикателства, защото всяка базова станция изисква разрешителен режим, който често е бавен и сложен.

Какви са европейските политики в телекомуникациите?

Ясен Гуев:
Европейските политики са правилно насочени, но проблемът е в прилагането им в България.

Преди години беше приета директива за оптимизация на процеса по лицензиране и изграждане на инфраструктура. На практика обаче това не доведе до съществено ускоряване.

Българското законодателство остана обвързано със Закона за устройство на територията, което означава дълги срокове и тежки процедури.

В резултат – времето за изграждане и узаконяване на една базова станция е достигало между 8 и 13 месеца, което е твърде много за динамичен сектор като телекомуникациите.

Какви проекти се изпълняват в момента в страната?

Ясен Гуев:
В момента се изпълнява голям проект по Плана за възстановяване и устойчивост, който цели да осигури покритие в малки населени места, където липсва достатъчно инфраструктура.

Проектът е разделен между трите мобилни оператора и обхваща около 180 общини.

Включва изграждане на нови базови станции, оптични мрежи и системи за свързаност.

Интересното е, че строежите са обявени за национални обекти, което означава, че разрешенията се издават от Министерството на регионалното развитие, а не от местните власти.

Това не променя напълно процеса, но прехвърля административната тежест на по-високо ниво.

Възлагате ли надежди на правителството за решаване на проблемите в сектора?

Ясен Гуев:
Като цяло телекомуникациите в България са на добро ниво. Дори в сравнение със съседни държави като Гърция, покритието у нас е по-добро.

Проблемът не е в самата инфраструктура, а в използването на технологиите – както от държавата, така и от бизнеса.

Електронното управление, цифровите услуги и индустриалната политика са областите, където има най-голям потенциал за развитие.

Има ли административна тежест в сектора?

Ясен Гуев:
Да, административната тежест е огромна.

Подготовката на документи за един проект изисква големи екипи и много време. Процесите са фрагментирани и не достатъчно дигитализирани.

Какви са решенията според Вас?

Ясен Гуев:
Решението е пълна дигитализация на процесите – всичко да се случва онлайн, с ясни срокове и прозрачни изисквания.

Трябва да има:

• ясни чек-листове с документи
• автоматизирани процедури
• намаляване на административните стъпки

Дори внедряването на по-строг контрол върху строителството би помогнало за изчистване на нелегални обекти, които в момента са широко разпространени.

Без реформа в тази посока, секторът трудно ще се развива с необходимата скорост.